Ан Ейвъри - Снежната кралица

Този път годеникът й помръдна леко. След това изхърка, промени положението си и веднага заспа отново.

Бюрото беше покрито със списания, медицински справочници и печатни извадки, които служеха за възглавница на Майкъл. Ръцете му бяха прострени върху бюрото от двете страни на главата му. Лявата му ръка лежеше с дланта нагоре върху „Колорадо медикъл джърнъл“, под който се виждаше „Акушерска медицина“. Бузата му беше притисната към друг справочник, отворена на статия със заглавие „Усложнения и предизвикателства при преждевременно раждане“.

Хети се намръщи. Нищо чудно, че той беше заспал. Дори самите заглавия бяха такива, че можеха да излекуват страдащ от сериозно безсъние.

При вида на годеника й всички съмнения и раздразнението, които бе изпитала през последните няколко часа, се изпариха. Дори докато спеше, той изглеждаше изтощен. Брадичката му беше потъмняла от наболата му еднодневна брада и го правеше да изглежда по-стар, отколкото беше в действителност. Костите на бузите му се очертаваха ясно под кожата му, очите му бяха хлътнали, под тях имаше тъмни кръгове, а клепачите му изглеждаха тежки, сякаш гъстите, черни мигли ги натискаха надолу с огромна тежест. Гъстата му коса си беше все така черна и разрошена, но сега се беше слепнала с черепа му при слепоочията и на челото, сякаш той се бе потил и мокрите кичури бяха изсъхнали на тези места и бяха залепнали за кожата му.

Хети прокара нежно ръка по гъстите къдрици и се опита да ги приведе в ред — безнадеждна задача, с която не й се беше удавало да се справи никога. Пръстите й трепереха.

Две години, а той не се беше променил. Майкъл все още работеше твърде много, изискваше твърде много от себе си, оставяше другите да изискват още повече. А тя не бе останала до него, за да го защитава, да го укорява, да го подкача и да го разсмива така, както само тя можеше.

Не че бе имала друг избор. Но сега…

— О, Майкъл — прошепна тя и изпита внезапна горчивина, от която очите й се напълниха със сълзи. Тя вече беше с него и щеше да остане с него завинаги. Щеше да защитава и него и себе си, да го разсмива, да се грижи той да се храни добре, да се наспива и да отделя време за себе си. И щеше да го обича — нещо, което бе искала, откакто се помнеше.

С разтуптяно сърце Хети се наведе и целуна леко челото на годеника си, бузата му, ъгълчето на устата му.

Тогава той се размърда и измърмори нещо неразбираемо.

— Майкъл? — Хети нежно разтърси рамото му, за да го събуди. — Майкъл?

Клепачите му се отвориха бавно, но той остана неподвижен, втренчен в нищото докато сетивата му не се събудиха. Най-накрая той въздъхна дълбоко, вдигна бавно глава и се отблъсна от бюрото. За миг Майкъл остана да седи на мястото си, като премигваше към разхвърляните по бюрото му документи подобно на бухал, който внезапно е бил поставен на слънчева светлина; след това се прозина и прокара ръка през косата си.

Хети се усмихна и стисна здраво ръцете си, опитвайки се да потисне смеха, който напираше в нея. Само след миг той щеше да се събуди напълно и тогава…

— Хети? — Ръката му замръзна върху косата му. — Хети! — Последното беше радостен рев. Столът му се наклони назад, залюля се на задните си крака и след това се срина на пода.

Нито един от двамата не му обърна ни най-малко внимание.

Хети се хвърли в обятията му, забравила за отеклите си крака, мръсните си дрехи и раздразнението си. Той обсипал целувки устата й, лицето й, косата й, врата й, като се давеше от сълзите си, смееше се, повтаряше името й отново и отново.

До този момент Хети си бе мислила, че знае какво означава истинското щастие, но сега се оказа, че е грешила, тя тръпнеше от докосването до Майкъл, от гласа му, от устните му върху нейните. Сърцето й сякаш се разшири, докато не започна да заплашва, че ще разкъса долната й риза в някаква огромна експлозия на невероятна радост.

Във всичките си мечти, във всичките си спомени, тя беше забравила колко силен е годеникът й, колко здрави бяха ръцете му, когато се обвиваха около нея, колко невероятно жизнена можеше да я накара да се почувства само с най-малкото докосване до нея.

— Ако искаш да ми се извиниш за това, че ме остави да те чакам на гарата, трябва да ти кажа, че се справяш много добре.

Той прокара върха на езика си по линията на брадичката й чак до дясното й ухо.

— Много добре, наистина.

Ръцете му я притиснаха още по-силно към гърдите му.

— Господи, Хети, ужасно съжалявам. Не съм искал да…