Хубавицата Езензулхар - Аварска приказка (Аварска приказка)

Езензулхар се съгласила и момъкът се оженил за нея. Цял месец не млъкнали тъпаните и зурните! А сетне момъкът откарал Езензулхар с неизчислимите й богатства в замъка си. Пътем се отбили при мъдрия старец, който толкова добре ги съветвал. Помолили го да им стане баща и го взели със себе си.

А всички съживени юнаци и смелчаги изпратили младоженците до дома им след това им пожелали щастие и всеки заминал за родния си край…

Момъкът започнал, както по-рано, да ходи всеки ден на лов, а сестра му и Езензулхар шетали в къщи и никога не скучаели.

Веднъж момъкът се връщал от лов и срещнал множество конници. Те объркали пътя и скитали из гората. Водел ги шахът. Бил на лов с придворните си.

Момъкът ги поканил в замъка си, направили пир, а на сутринта ги изпратил до края на гората, показал им пътя.

На другия ден шахът проводил бързоходец. Канел момъка и цялото му семейство в двореца си. С пищен празник искал да се отплати за гостоприемството.

Приготвили се да идат на гости, а когато тръгвали, мъдрият старец казал на момъка:

— Пред портата на двореца ще видиш една жена, облечена с магарешка кожа. Ще попиташ шаха: „Каква е вината й? Защо е подложена на такъв позор?“ Шахът ще ти отговори: „Защо искаш да знаеш? Наказал съм я заслужено!“ Но ти не оставяй шаха на мира, докато не ти разкаже всичко.

Пристигнали в града и пред портата на двореца видели една много красива жена, облечена с магарешка кожа.

— Каква е вината й? — попитал момъкът шаха. — Защо е наказана толкова жестоко?

— Защо искаш да знаеш? — недоволно отвърнал шахът. — Наказана е заслужено.

Но момъкът все питал, докато шахът му разказал всичко. Едва шахът завършил разказа си и мъдрият старец накарал момъка да покаже бисерните си зъби. А сетне свалил кърпата от главата на девойката, разпуснал златната й коса.

— Не са ли твои тези деца? — рекъл старецът на шаха. — Или те приличат на котка и куче? — И той разказал на шаха за съдбата на децата му.

Шахът и всичките му придворни онемели от смайване.

А когато шахът се опомнил, най-напред заповядал да окъпят седем пъти, да пременят с най-хубава рокля и да сложат на престола майката на наследниците му.

Сетне шахът заповядал да погубят двете балдъзи. Наказал и слугата, който хвърлил децата сред копривата в дълбокия дол, и вдовицата, която, за да угоди на злите сестри, ходила при девойката…

А после дал огромен пир по случай голямата радост. Зурната и тъпанът не млъквали сто дни, пехливаните и играчите забавлявали всички гости.

И аз бях на този пир. Заедно с тях пих домашна бира. Научих всичко и ви го разказах.

© 1976 Иван Троянски, превод от руски

Сканиране: Boman, 2010

Редакция: Alegria, 2010

Издание:

Кавказки народни приказки

Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976

Редактор: Панко Анчев

Художник: Иван Кенаров

Худ. редактор: Стоимен Стоилов

Техн. редактор: Георги Петров

Коректор: Маргарита Георгиева

Приказките са подбрани от следните издания:

Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973

Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974

Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974

Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971

И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15484]

Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00