Гюстав Емар - Бандитите на Аризона

— Значи ги познавате.

— О, отлично, хората, които ме нападнаха, спадат към бандата на Койота.

— Койота ли!

— Да. Да не би случайно да го познавате?

— Продължавайте, ще ви отговоря, когато разкажете всичко.

— Добре. Койота вероятно е знаел, че ще поема в тази посока, скрил е шейсетина разбойници в засада в гората, а аз не подозирах тази засада, смятах, че няма от какво да се страхувам. Бандитите се възползваха от нашата самоувереност, за да ни нападнат с изненада, откъснаха ни от охраната ни и ако не бяхте вие и другарите ви, полковник, щяхме да загинем, но ви се кълна, че този проклет Койот ще ми плати за това коварство.

Полковникът прихна да се смее.

— Извинете, господине, не разбирам.

— Простете ми, сеньор, за този смях, който няма нищо общо с вас, той се отнася за Койота, който за пръв път в живота си днес бе несправедливо заподозрян.

— Несправедливо заподозрян ли! Този злодей, този бандит!

— Той е точно такъв, какъвто го описахте, господине, и дори нещо повече.

— Какво имате предвид, господин полковник?

— Уверявам ви, Койота е невинен за засадата, на която едва не сте станал жертва тази сутрин, чисто и просто защото му е било физически невъзможно да напусне без чужда помощ дървото, на което го бяхме изоставили. — И като се обърна към ловеца, рече: — Безследни, разкажете на сеньор дон Хосе какво се е случило тази нощ и тази сутрин, тоест преди два часа между вас и Койота.

Горският скитник го послуша, разправи за засадата, която бе избягнал по чудо, и за наказанието, наложено на бандита германец по заповед на полковника.

Дон Хосе де Сандовал изслуша този разказ с най-сериозно внимание.

— Сбъркали сте, че сте помилвали този негодник — каза младият човек, — напразно сте проявили снизхождение, трябвало е да го линчувате безмилостно — умряло куче не хапе. Ако се отърве, а положително ще се отърве, защото всички пустинни разбойници се поддържат, този бандит ще има едно-единствено желание: да ви убие в някое кътче, ето това ще ви струва вашето великодушие. Аз познавам Франция, където съм, така да се каже, възпитан. Вие, французите, почти винаги ставате жертва на някакво криворазбрано снизхождение: било от безгрижие, било от пренебрежение, когато сте жертва на някакъв бандит, вие го пускате на свобода, като му казвате да върви другаде да го обесят.

— Това е вярно — съгласи се полковникът.

— Бандит не се оставя да го обесят — продължи дон Хосе весело, — той продължава все така подвизите си и става истинско бедствие за обществото и в деветдесет от сто случая се отървава от наказание. В пустинята ние разсъждаваме другояче, имаме само едно наказание — смъртта — и го прилагаме, без да се колебаем, нехранимайковците знаят това и се пазят.

— Може да не съм прав, сеньор дон Хосе, но тукашните обичаи ме ужасяват. Аз съм войник, ала никога не бих посмял да убия хладнокръвно един злодей, който и да е той, и да върша работата на палача.

— Да, да, и аз бях като вас, когато се върнах от Европа, но бързо осъзнах, че се поддавам на чувствата си. Без да искате, опитът ще ви научи как трябва да се постъпва с всевъзможните бандити, от които гъмжи пустинята.

Скоро разговорът се оживи и стана много сърдечен.

— Вие живеете сигурно в Сонора 12 12 Сонора — мексиканска провинция. — Б. авт. — каза полковникът. — В такъв случай аз, който не познавам никого в този край, ще бъда щастлив да поддържам едно толкова странно завързано познанство.

— И което, надявам се, няма да се ограничи само с това. Аз и моите близки сме ви много задължени, господин полковник, ето защо сме ви всецяло предани и готови да ви услужим с всичко, което би могло да ви бъде приятно и най-вече полезно. Аз притежавам вила в Пасо дел Норте, една къща в Урес и друга в Ермосильо.

— О-хо-хо! Много жилища имате — каза полковникът, смеейки се.

— Да — рече младият човек със същия тон, — нашето семейство е малко като маркиз Карабас на добрия Перо 13 13 В приказката „Котаракът в чизми“ на Шарл Перо маркиз Карабас забогатял благодарение на своя котарак, който бил единственото му наследство. — Б. пр. .

— Тъкмо това си мислех и аз.

— Нашето твърде многобройно семейство, което се надявам да опознаете скоро, живее в едно голямо имение, разположено в самата Аризона.

— Посред варварството — възкликна офицерът изненадан.

— Бога ми, да, но все пак това жилище е много уютно, ще го видите и ще се смаете.

— Какво, сред бандитите?