Гюстав Емар - Бандитите на Аризона

Най-страшните бандити на саваните се плашеха от този човек заради вродената му злост, заради жестокостта и коварството му; той беше мерзавец, който не се боеше ни от Бога, ни от закона, и всички трепереха от него. Говореше се, че бил родом от Щетин, главен град на Померания в Прусия, където извършил такива ужасни престъпления, че бил осъден в родината си на доживотен затвор. Как е успял да избяга и да се прехвърли в Америка, никой не знаеше! Но едно беше сигурно: че след като прекарал само няколко месеца във Вашингтон, бил принуден да се укрие в пустинята, за да не бъде линчуван. Бяха му прикачили прякора Койота; никога едно име не е подхождало толкова, защото той беше хиена, чудовище.

Без да престава да говори и да го притиска с коляното си, Безследни на бърза ръка му взе оръжието и преобърна джобовете му, чието съдържание захвърли надалеч; по някаква интуиция запази само един мазен портфейл, натъпкан с книжа. Койота, отначало много смутен от оказания му груб прием, почти веднага възвърна хладнокръвието си.

— Аха! — каза той, подхилвайки се. — Значи вие сте пират, приятелю? Трябваше да ми го кажете веднага, лесно щяхме да се разберем.

— Съмнявам се — отвърна иронично ловецът. — Аз съм горски скитник, майсторе, ловя безразборно всякакви диви зверове, и четирикраки, и двукраки. Вие сам се убедихте в това.

— А, така ли? Значи знаехте, че съм тук?

— Напълно, майсторе Койот.

— Знаеш, че тия, които ме наричат така, рискуват кожата си.

Бандитът сбърчи вежди. Безследни повдигна презрително рамене и не отговори.

— Какво искаш от мен в края на краищата? — продължи германецът, опитвайки се скришом да се привдигне.

— Аз ли? — рече ловецът. — Абсолютно нищо не искам от теб.

— Тогава защо притисна гърдите ми с коляно и допря камата до гърлото ми?

— Ти по-добре от мен знаеш защо. Уверявам те, ако не мируваш, ще те убия като бясно куче.

— А, така ли? Още дълго ли ще ме душите така? — кресна Койота ядно.

— Само туй ли било, майсторе? Уморява ли ви това положение? — каза ловецът с престорено съжаление.

— Чисто и просто не мога да трая повече.

— Тогава ще изпълня желанието ви.

Със сръчност, сила и бързина, които смаяха бандита, Безследни издърпа към себе си реатата, спусна я на земята и си послужи с нея, за да овърже здраво пирата, който мигновено бе обездвижен напълно.

— Ето, готово! — каза ловецът, смеейки се.

— Проклетник!… — извика бандитът в безпомощен гняв. — Ах, ако не беше ме пипнал така коварно!…

— Хайде де! — каза Безследни, оправяйки спокойно измачканите си дрехи. — Та вие не сте толкова страшен, колкото се представяте!

— Ах, да мога някога да си отмъстя! — каза пиратът, скърцайки със зъби.

— Ей Богу, колко сте очарователен! — рече Безследни. — Падате от небето, нахвърляте се върху мен като вълк, за да ме убиете, и искате да си отмъстите за неуспеха на засадата, която ми устроихте? Вие сте глупак, драги.

— Хм! Какво още ще има?

— Ще има — отвърна ловецът все тъй шеговито — превръзка на устата, за да не дърдорите като баба. Откровено казано, вие говорите прекалено много, а това ме отегчава.

— Превръзка за моята уста? Но…

Безследни върза на устата му една кърпа и така внезапно прекъсна изречението му наполовина.

— А сега ме изслушайте и не ме заплашвайте с поглед, предупреждавам ви, така няма да постигнете нищо. Вие поискахте да ме убиете, без да ме познавате — устроихте ми коварна засада. Аз имах право да ви убия като гаден койот, но не поисках това, аз съм честен горски скитник, не убивам, нападам врага си открито, независимо дали е човек или звяр, и се бия храбро с него. Вие сте бандит, който не признава ни Бог, ни закон, ще приложа спрямо вас закона на линча, око за око, зъб за зъб, няма да ви убия, хладнокръвното убийство ме отвращава, ще ви оставя без оръжие, без провизии и без огън в пустинята, ще ви оставя да умрете, това е последната възможност, която ви давам. Ако Бог, чиято доброта е неизчерпаема, се смили над вас и ви спаси, този суров урок може би ще ви вкара в правия път, което желая, без да се надявам — вие винаги сте злоупотребявал със силата си, аз ви правя по-слаб от дете, като връзвам ръцете и краката ви и запушвам устата ви.

Изведнъж крясък на бухал наруши тишината. Той прозвуча трикратно.

Ловецът трепна, очевидно този крясък беше сигнал.

— Бях забравил — промърмори канадецът, — така ще бъде по-добре, той ще ми каже какво да правя.

Внезапно той захвърли на земята бандита, когото вече бе сложил напряко върху гърба на Негро, уви с дебело вълнено одеяло главата на пленника си, за да не може да вижда и да чува. После отговори на дадения му сигнал, като на свой ред изкряска като бухал.