Мирча Елиаде - Образи и символи (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Но кой ще изчисли броя на Вселените, щом като всяка от тях си има свои Брахма и Индра? Отвъд най-отдалечената обозрима точка, отвъд всяко въображаемо пространство безспирно възникват и изчезват Вселени. Като леки кораби, те плават по чистите и бездънни води, които образуват тялото на Вишну. Всеки миг от всяка негова пора се ражда по една Вселена. Би ли ви хрумнало да ги броите, въпреки високото си самомнение? Как мислите, ще можете ли да изчислите броя на боговете на всички тези Вселени — настоящи и минали?…“

Докато младежът говорел, в голямата зала на двореца навлязло шествие от мравки. Подредени в широка цели два метра колона, те важно крачели по пода, като на парад. Момъкът ги забелязал, замълчал почудено, сетне избухнал в смях. „Защо се смееш?“, запитал го Индра. „Видях мравките, о Индра, и дългото им парадно шествие. Всяка от тях някога е била един Индра. Също като вас, благодарение на своето благочестие, всяка от тях в миналото е била въздигната в ранг на Цар на Боговете. Но сега, след многобройни преселения, те до една са се превърнали отново в мравки. Тази мравешка армия е съставена от бивши Индра…“

След това откровение, Индра разбира колко безполезни са тщеславието и амбициите му. Затова извиква превъзходния архитект Вишвакарман, възнаграждава го царски и завинаги се отказва да разширява и въздига по-нависоко двореца на боговете.

Замисълът на този мит е повече от прозрачен. Самото изумително припомняне на неизброимите Вселени, появяващи се от тялото на Вишну и изчезващи в небитието е достатъчно, за да пробуди Индра, тоест да го накара да надхвърли ограничения и стриктно обусловен хоризонт на своето „положение“ на Цар на Боговете. Бихме се изкушили да добавим дори: на „историческото си положение“; тъй като се оказва, че Индра е Великият вожд-воин на боговете в определен исторически момент, на даден етап от величавата космическа драма. Той чува от устата на самия Вишну една истинска история: неподправения разказ за вечното създаване и разрушаване на световете, на чийто фон неговата собствена съдба, безчетните му героични подвизи, достигащи кулминационната си точка с победата му над демона Вритра, действително изглеждат като „измислени приказки“, тоест като събития без възвишено значение. Но когато чува истинската история, той прозира кое е Голямото Време: онова митично време, което е същинския първоизточник на всяко същество и на всяко космическо събитие. Тъкмо защото може да надскочи своето исторически обусловено „положение“ и успява да разкъса измамното було, спуснато пред очите му от светското време, тоест от неговата собствена „история“, Индра е изцерен от горделивостта и невежеството си; или, казано на езика на християните, той е „спасен“. И тази изкупителна функция на мита упражнява своето въздействие не само върху Индра, но и върху всеки човек, който слуша историята на преживелиците му. Да се надскочи светското и да се преоткрие Голямото митично време е все едно да се получи откровение за върховната действителност. А тя е строго метафизическа и само митовете и символите могат да осигурят достъп до нея.

Този мит има и продължение, на което ще се върнем по-нататък. Засега ще се задоволим с уточнението, че схващането за цикличното и безкрайно Време, представено по толкова вълнуващ начин от Вишну, е всъщност паниндийското схващане за космическите цикли. Вярването в периодическото сътворение и унищожение на Вселената се открива още в Atharva Veda (X, 8, 39–40). Впрочем, тя принадлежи на Weltanschauung на всички древни общества.

Индия е разработила обаче учение за космическите цикли, като е увеличила до все по-ужасяващи размери броя на периодичните сътворения и унищожения на Вселената. Измерителната единица за най-малкия цикъл е yuga — ера, период. Всяка yuga е предшествана и последвана от „зора“ и „залез“, които свързват „ерите“ помежду им. Един пълен цикъл, mahâyuga, се състои от четири „ери“ с различно времетраене, като най-продължителната от тях се появява в началото на цикъла, а най-кратката — в края му. Имената на тези yuga са заимствани от названията на „успешните хвърляния“ при играта на зарове. Така например Krta yuga (от глагола kr, „върша“, „завършвам“) означава „завършена ера“, тоест печелившото хвърляне при въпросната игра, когато на пода пада зарът с четири точки. Това е така, защото според индийската традиция числото четири символизира цялостта, пълнотата и съвършенството. Krta yuga е съвършения период и затова е наричан също satya yuga, тоест „реалната“, истинската, автентичната, съвършената ера. От всяка гледна точка, това е златния, щастливия период, през който царстват справедливостта, сполуката, охолството. Докато трае krta yuga, моралният ред във Вселената, dharma, се съблюдава строго и напълно. Нещо повече, той се спазва от всички същества съвсем естествено, без никаква принуда, защото през krta yuga, по някакъв начин, dharma се отъждествява с човешкото съществуване. Съвършеният човек от krta yuga е въплъщение на космическата норма, а следователно и на моралния закон. Съществуването му е идеално, първообразно. В други предания, извън Индия, тази златна ера е приравнена с първичната, райската епоха.