Каси Едуардс - Рози след дъжд

Пръв наруши тишината Ян.

— Никога не си била толкова вкусна — подразни я той, като я погледна. Обхвана лицето й с ръце и приближи устните й до своите. — Трябва отново да опитаме това, любов моя.

Тейла потръпна и се притисна към силното му, мускулесто тяло.

— Никога не ми е било толкова спокойно — прошепна тя, но после се намръщи. — Чувствам се виновна заради това спокойствие.

Ян се отдръпна от нея и я погледна сериозно.

— Недей! — промълви той. — Не се чувствай виновна за това, че най-накрая си намерила донякъде щастлив и спокоен живот.

— Но сестра ми… — изрече Тейла тъжно.

— Направила си каквото си могла за сестра си — отвърна Ян. — Никой не може да направи повече от това. Не трябва да носиш цялата тежест на семейството си върху собствените си плещи. Родителите ти не биха искали това от теб. Сега просто се отпусни и приеми живота такъв, какъвто е, приеми цялото щастие, което той ти предлага. — Той повдигна брадичката й, за да срещне погледа й. — Вземи щастието, което аз ти предлагам — усмихна и се Ян. — И, скъпа, нека никога да нямаме тайни един от друг. Нашият брак ще бъде свободен и изпълнен със страст.

Тейла доволно се сгуши в него.

— Правиш ме толкова щастлива! — въздъхна тя. — И, разбира се, нека винаги бъдем искрени един към друг. Съжалявам, че често бях принудена да те лъжа, след като се срещнахме! Но никога повече няма да го правя.

Мигът, в който тя искаше да сподели с Ян истината за Пол, дойде така внезапно. Мислено благодари на Бога за това, отдръпна се от Ян и го загледа право в очите. Устните й се разтвориха за признанието, но внезапното чукане на вратата я прекъсна.

— Сър, оставям храната ви пред вратата — чу се гласът на прислужника зад вратата. — Приятен ден, сър. Насладете се на храната с вашата съпруга.

Ян се пресегна за панталоните си.

— Покрий се, докато отворя вратата да взема храната — обърна се той към Тейла.

Тя придърпа завивката до брадичката си и търпеливо, зачака. Ян отиде до вратата и тихо я отвори. След като спогледа внимателно и не забеляза никого, взе бързо сребърния поднос и ритна с крак вратата.

Из стаята се разнесе приятен аромат и стомахът на Тейла инстинктивно се сви. Тя проследи с лаком поглед подноса, който Ян остави на нощното шкафче до леглото, повдигна капака му и погледна вътре. Устата й се изпълни със слюнка, когато видя изобилната храна.

— Главният готвач ни е приготвил такъв пир, който никога не ще забравиш — каза Ян. Отиде до бюфета и взе от там чинии и прибори. — Сега, любов моя, какво ще избереш? Има месо от костенурка, риба, свинско, пиле, патица и гълъб. Месото е изпечено, насечено на парчета и мариновано с подправки във вино, после е гарнирано със зеле, аншоа, с туршия от херинга, манго, сърцевина от палма, лук, маслини, вино и други зеленчуци. — Подаде й една чиния и прибори. — Вземи си сама — каза той и се усмихна. — Изглежда, си изгладняла. Аз също съм гладен. — Наведе се и я целуна по челото. — Винаги огладнявам, след като правя любов. Ти ще си отговорна, ако съпругът ти надебелее.

Тейла го потупа по бузата.

— Никога — каза тя и огледа от долу до горе стройното му тяло. — Но дори и да надебелееш, пак ще те обичам. Разбира се, ако и ти ми разрешиш да напълнея.

— За бога, не! — извика Ян и скочи на крака, но взе чинията от ръцете й и започна да слага храна в нея. Подаде й я обратно. После спря погледа си върху нея и я загледа, защото си спомни, че преди прислужникът да почука на вратата, тя искаше да му каже нещо.

— Защо ме изучаваш така? — попита го Тейла, като усети погледа му.

— Преди малко сякаш искаше да ми кажеш нещо — промълви Ян и наля шампанско в чашите. — Какво е то? Нещо, за което още не сме говорили?

— Ами, нещо такова — каза Тейла и остави вилицата си върху чинията. Погледна го право в очите. Ян, искам да ти кажа нещо за Пол Хатуей. Нещо, което не успях да ги кажа досега.

Сякаш сянка падна върху лицето на Ян. Той взе една чаша и започна да я върти в ръцете си, като гледаше в искрящото вино.

— И това е? — промълви той, като не можеше да контролира ускоряващия се пулс, страхувайки се за това, което е криела досега от него Тейла. Със сигурност не е нещо добро, тъй като всичко, свързано с Пол Хатуей, беше неприятно.

— Ян, спомняш си, като ти казах, че Пол никога не се е възползвал от мен като жена — започна Тейла. Остави чинията си, коленичи пред Ян и постави ръце върху мускулестите му гърди.

Ян я погледна, а дълбоко в очите му се четеше болка.