Каси Едуардс - Рози след дъжд

Тейла се притисна към Ян и сграбчи ръката му, а корабът вече беше на инчове от кораловия риф.

— Ян, корабът всеки момент ще се удари — извика тя, като дишаше тежко. — Дръж ме! Може да бъдем изхвърлени зад борда! О, Ян, никога няма да забравя мига, е който паднах във водата. Акулата! О, тук сигурно има много повече акули, отколкото в пристанището на Аделаида.

Като се оглеждаше трескаво, Тейла внезапно осъзна, че никой от останалите пътници не е обзет от паника. Екипажът работеше нормално, спокойно; тълпата на предната палуба сочеше към красивия корал, ахкайки от възхищение, вместо да крещи от страх.

— Скъпа, може да помислят, че никога не си се качвала на презокеански кораб — усмихна се Ян, като я погали по гърба, когато тя притисна лицето си към гърдите му. — Просто се отпусни. Мислиш ли, че ще наема морски капитан и кормчия, които да ме поведат на сигурна смърт още първия път, когато се кача на собствения си кораб? Не, мисля, че не съм направил такава грешка.

— Но, Ян, никой никога не може да бъде сигурен какво точно ще се случи — оспори Тейла. — И най-вече що се отнася до непознати хора, на които ти се доверяваш. Никога не забравяй Пол Хатуей! Не беше ли той един непознат, на когото аз повярвах?

— Любима, що се отнася до морето, един собственик на кораб подлага екипажа, който избира, на много изпитания — каза той, като постави ръце под брадичката й и се опитваше да повдигне главата й и да срещне погледа й. — Мъжът, от когото купих своята флота, е избирал само тези, които са с най-добри препоръки. Аз запазих неговите екипажи, като се доверих на избора му, тъй като той е прекарал по-голямата част от живота си в морето. Скъпа, това е нашият меден месец. Няма ли да ми подариш поне една усмивка?

Тейла дълбоко въздъхна, осъзнала неговата близост. Когато го погледна, дълбоко в очите му видя да проблясват пламъчета, а тя знаеше какво означава това. Любовта му към нея беше голяма и той я желаеше така, както нейното желание към него нарастваше с всяка изминала секунда като цвете, което се нуждае от светлината и топлината на слънцето.

— Искаш да се усмихна? — прошепна тя и прокара пръсти по устните му. — Да, скъпи, мисля, че мога да го направя, но мога да ти обещая много повече от това, ако ме помолиш.

— Тук? Да видят всички? — подразни я Ян, а палецът му погали почервенялата й буза. — Да не би бракът да те е превърнал в безсрамница?

— Ян, не ме дразни — смъмри го Тейла. — Всички ще видят, че съм се изчервила.

— Искаш да кажеш, че би желала да се оттеглим в каютата си? — попита Ян, а устните му докоснаха нейните — Може би би желала малко шампанско, за да се отпуснеш? — и тихичко се засмя. — Или може би… да охлади твоята жар?

Устните му бяха толкова близко до нейните, че Тейла чувстваше дъха му и не успяваше да контролира лудия си пулс. Останала без дъх, тя се отдръпна от него, обърна се към морето, хвана се здраво за перилата и се загледа в рифа, който корабът току-що беше заобиколил.

— Прекрасен е, нали? — каза Ян и застана зад нея. Откопча копчето на яката си — дяволски се беше сгорещил преди малко, когато дразнеше съпругата си. Винаги, когато беше до нея, някакъв силен огън пламваше в него и го изгаряше. Дългото пътуване с нея щеше да бъде нещо като сън Всяка сутрин щяха да се събуждат заедно, а всяка вечер да се любят в каютата си. Страстта му към нея никога нямаше да угасне. Никога, никога!

— Щеше да бъде още по-красив, ако можеше да се пренебрегне фактът, че много хора могат да погинат заради него — каза Тейла, като гледаше рифа, и потрепера.

Но все пак не можеше да не се наслаждава на красотата му. Имаше формата на конска подкова и беше опасан по края с блестящ бял пясък. Части от рифа бяха покрити с груба трева и едри сиви храсти, които приличаха на зелки. Мъртви дървета, изложени на бурите, бяха подпрени на няколко други, които се изправяха високо нагоре. Около рифа обикаляха късокрили клюкавци, като му придаваха още по-приказна красота. Но глупави птици мързеливо се бяха отпуснали на слънцето, като че ли не забелязваха клюкавците.

Корабът изстена, мачтите сякаш клюмнаха, разлюляха се и се наклониха, когато най-сетне заобиколиха рифа. Ян прегърна Тейла и я поведе далеч от парапета. Направиха една обиколка из препълнената палуба — разхождаха се двойки, скупчени на групички мъже — разговарящи или играещи покер, жени, които просто клюкарстваха.

Тейла тайничко се наслаждаваше на кораба — на балюстрадите и подпорите, на гравираната емблема в задната част, на перилата, облечени в мед и месинг. Гледката беше чудесна!