Каси Едуардс - Рози след дъжд

Тейла слушаше и много се развълнува, когато чу за предстоящото пътуване до Америка. О, боже, възможно ли беше отсега нататък да й се случват само хубави неща! Дали не идваше първо доброто, а после лошото? Възможно ли е всичко да бъде развалено, когато стигне до Англия и разбере за тъжната участ на сестра си?

Тя затвори очи и се опита да прогони мрачната картина, която й се натрапваше в такъв прекрасен миг.

— Кога ще тръгвате за Англия, синко, за да търсите сестрата на Тейла? — попита Дона, застанала в сянката, която хвърляше огромният кораб, който щеше да я отведе обратно в дома й. Към всичко скъпо. Само Ян нямаше да го има там. Но мислено благодареше на Бога, че го беше опазил жив и здрав.

— Днес — каза Ян, като се опитваше да скрие нетърпението си и да не поглежда към кораба си. — Ще се качим на кораба веднага след като твоят отпътува за Америка. — Той погледна към Тейла. — И докато отсъстваме, Хоуки и приятелите му ще ни построят къща върху едно парче земя, което вече купих близо до река Мърей. Когато се върнем, ще имаме уютен и красив дом.

Дона погледна сина си с пълни със сълзи очи. Повдигна воала си и го целуна по бузата, после взе ръката му, отведе го настрани от Тейла и го прегърна отчаяно.

— Синът ми, синът ми! — плачеше тя. — Моля те, пази се!

— Мамо, моля те, не се тревожи — каза Ян и я прегърна нежно. — Знаеш, че всичко ще бъде наред — отдръпна я от себе си и изтри една сълза от лицето й. — Кажи на леля Роуз и чичо Матю, че чудесният им племенник и прекрасната му съпруга скоро ще бъдат в Сиатъл, за да ги видят. Ще им предадеш ли това?

— Да — отвърна Дона, като се опитваше да спре сълзите.

Тейла се приближи към тях и прегърна Дона.

— Приятно и спокойно пътуване! — каза тя. — Винаги ще помня колко мило се отнесохте към мен.

Дона я прегърна, после се обърна и се отдалечи от тях с гордо вдигната брадичка. Почти веднага след като тя се качи на борда, корабът вдигна котва и отпътува.

Тейла и Ян й махаха за сбогом, докато можеха да я различават сред останалите пътници на палубата. После Ян, се обърна към Тейла и обви с ръце кръста й.

— Мисля, че е време да открием и нашия кораб, преди да е отпътувал без нас — каза той, като едва се сдържаше да не разкрие изненадата си. — Готова ли е съпругата ми за едно дълго пътешествие по море?

— Ако ти не беше с мен, без да се замислям щях да отговоря НЕ на този въпрос — отвърна Тейла и въздъхна тежко. — Но ако ти си до мен — тогава ДА, Ян, Готова съм. — Но се намръщи. — Само че бих желала да се видя с един човек — само ако имаме време.

— О? — погледна я въпросително Ян. — Мислех, че се сбогувахме с всички. Кого искаш да видиш?

Тейла погледна зад рамото му, далеч, към края на улицата.

— Дейзи Оудъм — отвърна тя. — Бих искала да видя Дейзи Оудъм.

Погледът на Ян помрачня. Той си спомни последния път, когато беше в къщата на Оудъм. Беше пристигнал прекалено късно тогава. Прекалено късно.

— Дейзи Оудъм? — попита учудено Ян. — Толкова ли е важно да се видиш с Дейзи сега?

— Не мога да забравя грешката, която тя направи, като ми позволи да замина с Пол Хатуей — каза Тейла, като гледаше към корабите на кея, припомняйки си деня, в който беше пристигнала от Англия, и срещата си с Дейзи. — Трябва да знае какво се случи с мен, за да внимава за в бъдеше.

— И настояваш да й кажеш това сега? — попита Ян и я отдръпна от тълпата, като обви ръка около кръста й.

— Сигурна съм, че докато ни няма, ще пристигне повече от един кораб от Англия — ката Тейла. — Ако това, което кажа на Дейзи, помогне да се предпази поне една невинна жена, пристигнала тук, от онова, което преживях аз, ще се чувствам по-добре на път за Англия.

— Така да бъде — каза Ян и се наведе да я целуне. — Ние и двамата искаме твоето дълго пътуване да бъде колкото се може по-безгрижно. И ще направя всичко възможно това да е така.

— Зная, че ще се постараеш — усмихна се Тейла.

Тя се чувстваше напрегната, когато пристъпи към вратата на „Оудъм“. Последния път, когато беше тук, я бяха запознали с Пол и тя беше заминала с него. Тогава мислеше, че той ще й помогне да осъществи всичките си надежди за приличен живот в Австралия.

— Тейла?

Един писклив глас зад нея я изпълни с различни мисли за последния път, когато беше в „Оудъм“.

Айва. Сладката, невинна и уродлива Айва.

— Айва — възкликна Тейла и бързо се обърна. — Как си?

— Чудесно — отвърна Айва, превита под тежестта на голяма кошница за пране, пълна с изсъхнали дрехи, които току-що беше взела от пералнята. — Дейзи се отнася към мен много добре. — Тя се усмихна страхливо на Ян. — Здравей, Ян — поздрави, като се опитваше да поизправи гърба си. Беше се срещнала с Ян още първия ден, когато той беше пристигнал в Австралия.