Каси Едуардс - Рози след дъжд

— Нека Господ винаги ви помага — каза Дейзи и им махна за сбогом, а Айва размаха крайчеца на престилката си.

Тейла и Ян също им махнаха и се отправиха към кея. Ян се засмя и прегърна Тейла.

— Мисля, че е добре да се приготвиш за изненадата, която ти бях обещал — каза той, докато си проправяха път през тълпата от хора и багаж, струпани пред „Тейла“.

Очите на Тейла се разшириха.

— Изненада? О, Ян, каква изненада?

— Просто погледни нататък — каза Ян, като посочи към кораба. — Харесва ли ти?

Сега, в сянката на кораба, на който се беше възхищавала преди, Тейла спря и погледна към името му отново. Усмихна се.

— О, това ли? — каза тя, като сви рамене. — Не е ли хубаво? Някой мъж е обичал някоя жена достатъчно силно, за да нарече прекрасния си кораб с нейното име.

Ян се ухили и я поведе още по-близо до кораба.

— Не просто някой мъж и някоя жена — каза той. — Скъпа, този мъж съм аз, а жената си ти. Аз нарекох кораба „Тейла“. Надявам се да одобриш това.

Тейла забави крачка, погледна надписа на кораба, а после Ян.

— Какво? — възкликна тя. — Този кораб е твой? Но как, Ян? Как е възможно?

Ян повдигна рамене.

— Помислих, че е време да похарча малко от наследството си — каза той, като й помагаше да се качи на палубата. — Това е един от многото кораби, които купих. Имам своя собствена флота. Тези, които пътуват между Англия и Австралия, ще се чувстват удобно и приятно на моите кораби.

— Боже господи! — възкликна Тейла, а лицето й порозовя от вълнение. Тя се спря и се огледа — всичко беше ново, всичко беше чудесно! Палубите бяха боядисани в бяло. Медта и месингът, които не бяха пестени, блестяха на слънцето с огнени отблясъци. Платната, които вече бяха опънати, приличаха на големи бели призраци на фона на синьото небе.

Един изискан мъж, чиято синя униформа, украсена със златни ширити и копчета, се открояваше от останалите, пристъпи към тях и ги поздрави:

— Хубав ден, сър. — Тънките му мустаци бяха прошарени като косата. Казваше се Виктор Копъра — Това ли е съпругата ви? Това ли е Тейла?

Тейла се усмихна на едрия мъж, който беше дори по-висок от Ян. Погледът в сините му очи беше топъл и сърдечен. Тя му подаде ръката си.

— Да, аз съм Тейла — отвърна тя стеснително. — Аз съм съпругата на Ян.

Виктор пое подадената ръка и я поднесе към устните си.

— Удоволствие е да се запозная е вас, мадам — каза той и бавно освободи ръката й. После се прокашля и насочи вниманието си към Ян. — Надявам се, че приготвените за вас стаи ще ви бъдат удобни. Ако има нещо нередно, моля, не се колебайте да ме уведомите — каза гладко той, а крайчецът на мустаците му се повдигна, когато се усмихна на Тейла. — Шампанското е във вашата каюта.

Ян прегърна Тейла и я поведе.

— Много благодаря, капитане. Няма да сте ми необходим отново днес. Може да се срещнем утре на закуска.

— Отлично, сър — отвърна Виктор, като направи слаб реверанс. — Вечерята ще ви бъде изпратена Не се притеснявайте, няма да ви безпокоят. Прислужникът ще ви я остави пред вратата, ще почука и ще си тръгне.

— Благодаря, помощник — отвърна Ян и се наведе към Тейла. — А сега, кажи какво мислиш за изненадата ми.

— О, боже, ти си доста добър измамник! — отвърна тя и му се усмихна.

— Аз? — възкликна Ян и повдигна вежди. — Наричаш ме измамник? Когато ти самата толкова дълго си се преструвала, че си съпруга на едно копеле? Ти също играеш отлично, скъпа.

— Но аз нямах друг избор — отвърна Тейла. — Знаеш причините за това.

— Да, знам — каза Ян и я поведе към парапета. Котвата беше прибрана, а вятърът вече издуваше платната на кораба. — Да, знам.

Тейла постави ръцете си на парапета и се загледа в отдалечаващия се бряг.

— Този кораб „Тейла“ е много по-добър от един среден морски съд — похвали се Ян и я придърпа до себе си. — Повечето са строени само за товари и пътниците са струпани в каюти в хамбара на кораба. Моят кораб има всички удобства за пътниците. Снабден е и с вентилатори и в каютите винаги има свеж въздух.

Тейла слушаше с половин ухо, тъй като се беше замислила за разговора им преди малко — кой беше истинският измамник? Това й напомни, че трябва да му разкаже за Пол и защо той никога не се бе възползвал от нея като жена.

С категоричното намерение да му каже това сега, тя се обърна към Ян, но погледът й се задържа върху водата. Изглежда, кормчията на „Тейла“ беше поел по грешен курс и сега са в опасна близост до коралов риф.

— Ян! — извика Тейла, като сочеше с ръка. — Погледни! Ще потънем!