Каси Едуардс - Рози след дъжд

После погледна към Тейла и забеляза щастието, изписано по лицето й, а също и че двамата са чудесна двойка. Усмивката й се разшири, а очите й заблестяха, когато видя пръстена на ръката на Тейла и сватбения колан.

— Боже! О, боже! — възкликна тя. — Вие сте се оженили! — А после се намръщи. — Не, извинете ме! — промърмори тя. — Не може да сте женени. Тейла се омъжи за Пол Хатуей. Това е коланът на Пол Хатуей. Съжалявам…

Тейла се засмя.

— Айва, аз съм омъжена за Ян — каза тя. — Никога не съм била женена за Пол Хатуей.

— Какво говориш? — попита Дейзи, която внезапно се показа на вратата и се втренчи невярващо в Тейла. — Наистина ли чувам, че никога не си била омъжена за Пол?

Когато погледна към Дейзи, Тейла си спомни деня, в който Дейзи беше посетила ранчото на Пол, за да я види, а тя беше заставена да я лъже.

— Дейзи, всичко тогава беше един лъжа — каза тя. — Всичко беше една преструвка — женитбата ни с Пол, ролята на любяща съпруга, всичко. Този зъл човек ме застави да се преструвам. Той имаше причини да постъпи така, Дейзи. Съжалявам, че не бях искрена с теб, не можах да ти се доверя в деня, в който ме посети. Трябваше да изиграя ролята си добре, за да запазя живота си.

Дейзи пребледня.

— Боже! — възкликна тя с отслабнал глас. — Ако не бях обръщала внимание на този мъж, това нямаше да ти се случи. — По лицето й се изписа дълбоко съжаление. — О, боже, не! — извика тя. — Не се е възползвал от теб, нали?

— Не — отвърна Тейла. — Никога не ме е насилвал. Всъщност, той… той никога не ме е докосвал.

Тейла почувства, че Ян я наблюдава, и внезапно осъзна, че никога не му е обяснявала защо Пол я е изоставил. Реши, че като се качат на кораба, на път за Англия, ще му разкаже всичко.

Всичко.

Дейзи въздъхна с облекчение.

— Къде е Пол Хатуей? — попита тя, но отправи въпроса си към Ян. — Как стана така, че Тейла се омъжи за теб, Ян?

Ян прегърна Тейла през кръста с жест на притежание.

— Пол е мъртъв — каза лаконично Ян. — Тейла и аз току-що се оженихме. Ще пътуваме до Англия, за да открием сестрата на Тейла, Виада.

Тейла то прекъсна.

— Исках, преди да се качим на борда, да те предупредя за мъж като Пол Хатуей — каза тя сериозно. — Моля те, проучвай клиентите си по-внимателно, Дейзи. Това, което ме сполетя, преди Ян да ме освободи, беше истински ад. Никой не трябва да преживява това, което преживях аз.

— Винаги съм правила най-доброто, което мога — каза тихо Дейзи. — Но за в бъдеще ще работя още по-добре.

— Благодаря ти — каза Тейла и се обърна към Айва. — Айва, когато с Ян се завърнем от Англия, ще се радвам, ако дойдеш и заживееш с нас. Мисля, че ще ти е добре в нашето ранчо за овце — толкова са много, че никога няма да успееш да ги преброиш. — Тейла примижа, разчувствана от вълнението, което виждаше, че изпитва Айва. — Моля те, Айва! Бихме се радвали. — Искаше да добави, че далеч от града, тя също ще е далеч и от пияните идиоти, които й се присмиваха.

Но Айва знаеше това, без да й го казват. Знаеше, че ако живее извън града, щеше да се чувства пълноценна.

Тя преглътна сълзите, които напираха в нея сякаш от цяла вечност, но това бяха радостни сълзи.

— Бих искала да дойда и да живея с вас — каза Айва, остави кошницата за пране на земята и изтри носа и очите си с опакото на ръката. — Дрехите ви винаги ще са изпрани и изгладени. Ще готвя. Ще видите. Няма да съжалявате, че сте ме поканили.

Тейла се засмя и прегърна Айва.

— Скъпа моя приятелко, аз не искам да ми ставаш домашна прислужница — отвърна Тейла. — Не искам никаква прислужница. Искам всичко да върша сама. Обичам да виждам резултата от работата си в края на деня, така както мъжът вижда своя. Но ако искаш да ми помагаш, няма да спорим.

Айва кимна в знак на съгласие.

— Ще направя всичко, както кажеш. — Тя се обърна към Дейзи. — Мадам, може ли да отида?

Дейзи зяпна от учудване, но й стана приятно, че Айва се обърна към нея за разрешение, и я взе в прегръдката си.

— Скъпа моя, никога няма да съм против нещо, което вярвам, че ще е най-доброто за теб — каза тя на един дъх и погледна Ян и Тейла. — Благодаря ви! — Но го каза тихо да не може да я чуе Айва. — Благодаря!

Тейла беше много развълнувана, но се изкашля, за да овладее сълзите си, тъй като всеки миг щеше да се качи на кораба, а не искаше лицето й да е зачервено и с подпухнали от плач очи, Хвана Ян за ръка.

— Мисля, че се погрижихме за всичко и всички, доколкото можахме, Ян — произнесе тя и гордо вирна брадичката си. — Готова съм да се качим на кораба.