Джанет Еванович - Пет за четири

— Е, хайде, от мен да мине — склони тя, след което грабна химикалката и врътна един подпис. — Нали си получих каквото исках!

— Ти тръгни първа — предложих на Джойс и извадих от джоба си глока. — А аз ще пазя, докато излезеш на пътя.

— Направо не мога да повярвам, че си способна на такова нещо — изсъска Джойс. — Знаех, че си калтачка, но чак пък толкова!

Чакай, драга, още не си видяла нищо, помислих си аз.

— Правя го заради Каръл — рекох й колкото за очи.

Продължих да стоя с насочен пистолет и да гледам как Джойс се отдалечава с джипа. В мига, когато зави към шосето, Лула скочи при мен в колата и отпратихме.

— Давам й най-много половин километър — отбеляза колежката. — Нямам равна в пукането на гуми.

Имах чудесна видимост, не изпусках от поглед Джойс. Нямаше никакво движение, тя бе най-много на една пресечка пред мен. По едно време стоповете й замигаха и джипът намали скоростта.

— Ха така! — израдва се Лула.

Джойс измина с намалена скорост още една пресечка.

— Толкова й е акълът на тая патка, ще кара и със спукана гума — подсмихна се Лула. — Но й е жал за лъскавото ново джипче.

Стоповете пак примигаха и Джойс отби към тротоара. Бяхме на една пряка зад нея и също спряхме с угасени фарове. Джойс тъкмо беше слязла и се бе отправила към задния калник, когато покрай нас профуча автомобил комби, който спря зад нея. От комбито изскочиха двамина с насочени пистолети. Единият се запъти към Джойс, а другият сграбчи Морган тъкмо когато той стъпи на тротоара.

— Бре, какво става? — притесни се Лула.

Бяха Хабиб и Мичъл. Въобразяваха си, че са спипали Рейнджъра.

Натикаха Морган в комбито и дадоха газ.

Ние с Лула продължихме да седим като истукани — не знаехме какво да правим.

Джойс крещеше и размахваше ръце. Накрая тегли един шут на спуканата гума, метна се на джипа и вероятно звънна на някого по клетъчния телефон.

— Готово, стана! — оповести накрая Лула.

Дадох на заден, без да включвам фаровете, завих по пресечката и дим да ме няма.

— Откога ли ни следят гаднярите му с гадняри?

— Сигурно от нас — предположи Лула. — Не са искали да ни нападат, понеже сме две. И когато Джойс спука гума, са си казали, че щастието най-после им се е усмихнало.

— Едва ли ще бъдат на същото мнение, щом установят, че всъщност са отвлекли Морган.

Когато се върнах у Дуги, той играеше с Откаченяка на „Монополи“.

— Ти не работеше ли нощна смяна в супермаркета? — попитах аз Откаченяка.

— Извадих късмет и ме уволниха, сега, маце, съм на социални помощи — обясни Откаченяка. — Живеем в чудна държава, така да знаеш. Къде другаде ти плащат, за да не работиш?

Отидох в кухнята и звъннах на Морели.

— У Откаченяка съм — обясних му. — Пак имах странна вечер.

— Тя все още не е приключила. Само за последния час майка ти ми се е обаждала цели четири пъти. Не е зле да й звъннеш.

— Какво е станало пак?

— Баба ти е отишла на среща и още не се е прибрала. Майка ти е на път да откачи.

Майка вдигна още след първото позвъняване.

— Полунощ е — завайка се тя, — а баба ти още не се е прибрала. Излезе с онзи, Човека костенурка.

— С Майрън Ландовски ли?

— Уж отидоха на вечеря. Това беше в пет часа. А досега от тях ни вест, ни кост. Къде ли са се запилели? Звънях у тях — никой не вдига. Обаждах се във всички болници…

— Те не са малки деца, мамо. Могат да правят какво ли не. Докато баба живееше при мен, никога не съм знаела къде е.

— Тая жена ще ме вкара в гроба! — простена майка ми. — Знаеш ли какво намерих в стаята й? Презервативи, моля ти се! За какво са й презервативи?

— Може би за да си прави балончета.

— Другите жени си имат майки, които лежат болни или отиват в старчески домове, или си издъхват мирно и кротко в постелята. А аз — не! Аз имам майка, която се облича в ластични клинчета. С какво заслужих това?

— Лягай си и престани да се притесняваш за баба.

— Няма да си легна, докато тая жена не се прибере. И тогава да му мисли! Ето, и баща ти е тук.

Страхотно, няма що! Щяха да й вдигнат скандал и баба пак щеше да ми се изтърси на главата.

— Кажи му да си ляга. Идвам, за да ти правя компания.

Бях готова на всичко, само и само баба да не ми се домъкне отново в апартаментчето.

Звъннах на Джо и му казах, че сигурно ще позакъснея, но той да не ме чака. После отново взех назаем джипа на Дуги и отидох у нашите.

Ние с майка ми вече бяхме заспали на канапето в хола, когато към два баба се появи ни лук яла, ни лук мирисала.