Джанет Еванович - Пет за четири

Да, смятах да направя точно това, но Рейнджъра ми беше взел играчките. А и сега не бях в настроение да го залавям — Каръл да си троши главата, какво ми влиза на мен в работата, не съм длъжна непрекъснато да я спасявам! Долепих длани до корема на Рейнджъра, който продължаваше да ме греда вторачено. Подозирах, че чака да му отговоря, в момента обаче си имах по-неотложен проблем. Не знаех накъде да плъзна длани. Дали нагоре? Или пък надолу? Искаше ми се да е надолу, но така той щеше да остане с впечатлението, че съм прекалено напориста и лесна.

— Стеф!

— А?

Още държах дланите си до корема му и усетих, че той се смее.

— Мирише ми на изгоряло, моето момиче. Да не би да мислиш?

Но гореше не мозъкът ми, а нещо друго. Плъзнах още малко връхчетата на пръстите си.

Рейнджъра поклати глава.

— Не ме насърчавай. Сега не му е времето. — Дръпна дланите ми и пак погледна раните по тях. — Това от какво ти е?

Разказах му за Хабиб и Мичъл и как съм офейкала от фабриката.

— Артуро Столе си заслужаваше Хомър Рамос — отбеляза Рейнджъра.

— Не знаех. Всички ме държат в неведение!

— От доста години Столе се занимава с незаконно осиновяване и емиграция. Използва връзките си в Източна Азия и вкарва в страната млади момичета — те проституират и раждат деца, които после срещу баснословни суми биват давани за осиновяване. Преди половин година му хрумна да използва същите връзки, за да вкарва заедно с мацките и дрога. Лошото е, че нагази в чужди води. Затова и се сдуши с Хомър Рамос, прословут със своята глупост и с това, че вечно е закъсал за мангизи — да му препира парите. Въобразяваше си, че другите мафиоти, на които мъти водата, няма да посегнат на сина на Александър Рамос.

— А ти какво общо имаш с всичко това?

— Аз съм нещо като арбитър. Човек за връзка между различните мафиотски групи. Всички, включително държавата, предпочитат да избегнат войната между престъпните кланове. — Пейджърът му изпиука и той погледна екранчето. — Трябва да се връщам в Дийл. Имаш ли в арсенала си някакво тайно оръжие? Ще направиш ли последен опит да ме спипаш?

Виж го ти него колко хитър бил!

— Мразя те — извиках му.

— Не, не ме мразиш — отвърна Рейнджъра и ме целуна лекичко по устните.

— Защо прие да се срещнем?

За миг погледите ни се срещнаха. И после Рейнджъра ми щракна белезниците. Този път и върху двете ръце, при това зад гърба!

— Лайнар! — изкрещях му.

— Съжалявам, но си голяма досадница. От притеснения за теб не мога да си върша работата. Ще те поеме Танк. Ще те заведе на безопасно място и ще те наглежда, докато нещата се изяснят.

— И дума да не става! Каръл пак ще се качи на моста.

Рейнджъра се свъси.

— Каръл ли?

Разказах му за Каръл и Джойс и как Каръл не иска да я снимат с охранителната камера, докато пишка, и че този път за всичко съм виновна аз.

Рейнджъра си удари главата о кантонерката.

— Защо точно на мен! — простена той.

— Нямаше да допусна Джойс да те отведе в участъка — взех да го утешавам аз. — Щях да те заведа при нея, а след това все щях да измисля начин да те измъкна.

— После сигурно ще съжалявам горчиво, но ще те пусна, да не би, не дай Боже, Каръл да скочи от моста. Само че до утре сутринта да уредиш нещата с Джойс, след това идвам да си те прибера. И ми обещай най-тържествено, че няма да припарваш до Артуро Столе или до някого с името Рамос.

— Обещавам.

Прекосих града и отидох у Лулини. Тя живееше на втория етаж, прозорците й гледаха към улицата и сега светеха. Нямах телефон, затова отидох и звъннах от домофона. Един от прозорците над мен се отвори и от него надзърна Лула.

— Какво?

— Аз съм, Стефани.

Тя ми метна ключ и аз влязох във входа.

Лула ме чакаше на стълбищната площадка.

— Идваш да преспиш тук ли?

— Не. Опрях до помощта ти. Нали помниш, че трябваше да предам Рейнджъра на Джойс? Е, нищо не стана.

Лула прихна.

— Ах, тоя Рейнджър, голямо говедо е. Никой не може да го надхитри. Дори ти. — Тя ме огледа от глава до пети. — Не че ти се бъркам в личния живот, но със сутиен ли започна вечерта или това е нещо ново?

— Започнах я в този вид. Дуги и Откаченяка не носят бельо.

— Лоша работа — отбеляза колежката.

Живееше в двустаен апартамент. Стая и баня до нея, още една стая, която служеше за хол и трапезария, и кухненски бокс, до който Лула беше сложила малка кръгла маса и два най-обикновени стола. Седнах на единия стол и взех бирата, която тя ми подаде.

— Сандвич искаш ли? — попита колежката. — Имам шпеков салам.