Джордж Ефинджър - Спиране на сърцето

— Тъкмо говорихме за Вас, скъпа — зарадва се Старият мъж Дарфи, стана от купето си и помогна на старата жена да седне.

— Така ли? — изрече тя с такъв сух глас, съвсем противоположен на влажния пиянски. Усещаше се някакъв европейски акцент със странен примес на славянска жилка. — Аз си мислех за вас и затова дойдох.

— Тя не идва често — поядни Лорън. — Прекалено е крехка, да се разхожда извън къщата си.

— Аз съм смаян, че изобщо дойдохте — каза Нюбай.

— И сигурно сте изненадан, че тя се появи точно, когато започнахме да говорим за нея, нали? — каза Старият мъж Дарфи. Пияницата не изчака търговският пътник да отговори и се обърна отново към леля Роужи. — Този млад мъж играе шах, скъпа.

— Шах ли? — възкликна лелята и се обърна да надникне над преградата на своето купе. — Вие наистина ли играете шах? Тогава сте попаднали където трябва. Младият Дарфи играе добре шах. Той не Ви ли каза вече?

— Да — потвърди Нюбай и въздъхна тъжно като разбра, че последният гвоздей е забит и последната тухла поставена в стената, която трябва да го задържи тази нощ в Гримидж.

— Господинът се нуждае от място където да преспи тази нощ — каза Лорън. — Ние уговорихме една партия със Старият мъж Дарфи, но не бива да забравяме, че гостът утре отново ще тръгне на път. Аз си помислих, че Вие може да му предложите стая.

— С удоволствие ще го поема — съгласи се леля Роужи. — Шуеблик, ако той изиграе партия със Младия Дарфи, аз няма да поискам наем.

— Колко мило от Ваша страна — каза Нюбай, — но аз ще бъда щастлив, ако…

— Не, не и не — разпали се леля Роужи. — Вие наистина ще ме направите щастлива, ако играете с Младия Дарфи. Мина толкава много време.

— Аз ще бъда доволен да Ви откарам тогава в къщи — съгласи се търговският пътник. — Изглежда доста отдавна тук не е стъпвал човек, който да играе шах?

— Така е — каза Лорън. — Но другите пътници си намираха други неща за развлечение.

— Гримидж има какво да предложи — каза Старият мъж Дарфи.

— Независимо, че е такъв малък град — допълни Лорън.

— Наистина — започна леля Роужи, — той не е много голям град, но се самообслужва, както сам ще разберете. Всичко което е нужно на човек може тук да се намери. Тази нощ е така със шаха. Млада Лорън, намерете шах!

Момичето се наведе зад тезгяха. Дочу се тракането на съдове от сребро и плъзгането на бутилки. Нюбай се зачуди що за противник ще бъде Стария мъж Дарфи. Но това особено не го тревожеше.

— Намерих го! — провикна се Лорън и размаха неугледния картонен шах на оранжеви и черни квадрати.

Нюбай отдавна не бе виждал подобен шах.

— А къде са фигурите? — попита леля Роужи.

— Тук са — каза Лорън и повдигна хартиен плик, целият на мазни петна.

— Прекрасно — каза Старият мъж Дарфи.

— Чудесно — гракна и Нюбай. — Сега остава да доведете и мисис Пъркинз. Може би и тя ще поиска да погледа това събитие на века.

— Не — отговори Лорън. — Тя трябва да се приготви за закуската утре. Мисис Пъркинз е като малка и трудолюбива пчела.

— Чудя се, как ли тя предпочита да се забавлява — подхвърли Нюбай лениво, колкото да каже нещо.

— Тя взима уроци по мамбо — гласът на сервитьорката бе леко тържествен. — Горе при Y.

Нюбай вътрешно потрепера.

— Хайде, да започваме — предложи Старият мъж Дарфи, когато Лорън отвори кутията с шаха и всеки зае отреденото му място. — Мисля, че Вие като гост, трябва да бъдете с белите фигури.

— Благодаря Ви — съгласи се Нюбай.

— Няма за какво — възрази гордо пияницата. — Аз имам преимуществото да играя на собствен терен, така да се каже.

— Ние всички, разбира се, ще поддържаме Младия Дарфи — каза леля Роужи. — Но това няма да е срещу вас, повярвайте ми!

— Естествено — съгласи се Нюбай, — той си е ваше момче.

Старецът се разкикоти.

Двамата мъже безмълвно наредиха фигурите. Нюбай желаеше колкото се може по-бързо да свърши играта, да откара лелята у дома и, да се наспи добре и да офейка от града още при първите слънчеви лъчи. За съжаление, това не бе неговата мечта за добро прекарване на вечерта.

— Ваш ред е — напомни Старият мъж Дарфи.

Нюбай въздъхна тежко, протегна ръка и премести пешката пред дамата си — d2-d4.

— О-хо, погледнете! Дамски гамбит. Прекрасен дебют — каза пияницата. — Класика. Но започването с царската пешка води до по-ефектна игра. Вие предпочитате да овладеете центъра, като стратегия е прекрасно, и ще подкрепите заплахите си с незабавно въвеждане в действие на вашата дама. Вие ме изкушавате да приема жертвата на пешката след c2-c4. Мога ли да я взема? Нека видим какво ще последва — и старецът отвърна с d7-d5, след което се усмихна на Нюбай.