Ги Шантпльор - След раздялата

Каква може да бъде тази изненада?

19 април, Великден!…

Сив и дъждовен Великден след ясната и слънчева Връбница!

Продължава да ми бъде скучно, страшно скучно… Госпожа Клерживр играе пикет с господин Панфиер. Аз се прибрах в стаята си и като нямаше какво друго да правя, писах на Фелисиен Шантрев и му говорих отново за неговите стихове. Това ме развлича…

20 април

Сега вече знам каква е изненадата на госпожа Клерживр.

Монтантрен, които притежават прекрасна вила в Кастаньола, близо до Лугано, са помолили госпожа Клерживр да ги посети и да прекара заедно с тях няколко от хубавите пролетни дни. Тяхната покана е така любезна и така настойчива, че добрата жена реши да се отзове. Изглежда, че компаньонката също ще бъде очаквана!… След три седмици ще тръгнем на път към чудната слънчева страна.

Благодарих горещо на госпожа Клерживр. Казах й, че съм във възторг от намерението й да осъществи това тъй ново за мен пътешествие, че за мен това пребиваване в Италианска Швейцария ще бъде истински празник…

Писах почти в същия дух и на госпожица Кенуйе, но не съм много сигурна, че разкрих точно истината.

Госпожа Клерживр е много радостна. Тя ми описва още отсега Лугано и Тесен и казва, че ще видим Белладжо и езерото Комо, а може би и езерото Маджоре!

Понякога ми се струва, че тя е младо момиче, а аз — стара жена! Тогава ме хваща яд на самата мен и си казвам: „Хайде, Фридолин, малко повече смелост, малко повече нерв! И после, защо си тъжна, защо?…“

Мутие, 26 април

Ново писмо от поета на „Огледала“. Едно много признателно, много мило писмо… Толкова мило, че звучи почти нежно… Той ме нарича „моята малка приятелка, която не познавам“.

Вие не сте ми писали така мило, Северен! Нима никога не ще получа такова писмо от вас?

Няма да пиша вече на Фелисиен Шантрев…

Мутие, 1 май

Тази сутрин навърших точно деветнадесет години. Но — нещо странно и неочаквано — аз бях поздравена за моя празник!

Както на Нова година, един прекрасен букет бе завързан за решетката на моя прозорец…

Все пак Лео Гослен, моят обожател от Мутие, положително не може да знае кога е рожденият ми ден…

Какъв празник е искал да чества той днес? Може би първи май… Няма ли обичай този ден младите хора да поднасят букетчета от момини сълзи? На първи май момините сълзи носят щастие на влюбените…

Действително има няколко стръкчета момини сълзи в тайнствения букет, прикрепен към прозореца ми, но те едва се виждат между чудните бели цветове на туберозите, между снежните гроздове на люляка и недействителните, подобни на бели пеперуди орхидеи… Тези няколко скромни стръкчета момини сълзи сякаш казват, че първи май е твърде малък празник в сравнение с рождения ден на Фридолин.

Изтичах веднага при госпожа Клерживр, която много се забавлява от тези романтични подаръци.

— Питам се — каза тя — откъде малкият Гослен може да си достави подобни цветя… Мила, този момък е най-внимателният и изтънчен обожател, който човек може да си представи… На ваше място аз бих била дълбоко развълнувана и очарована. Розите бяха хубави, но тези орхидеи са приказни! Обзалагам се, че скоро ще последва предложение за женитба…

Не зная защо, но в миг се изчервих и сълзи бликнаха от очите ми…

Засмяното лице на госпожа Клерживр се разнежи.

— Бедната ми — прошепна тя и започна да ме целува. Малко по-късно, след като избърсах очите си, тя продължи:

— Никога не съм ви припомняла печалните събития във вашия живот, за които ми спомена госпожица Кенуйе… Страхувах се да не ме сметнете за любопитна, да не постъпя нетактично — и имах право… Човек е длъжен да бъде особено внимателен, когато трябва да докосне едно сърце! Но затова пък аз мислех много често за всичко това. Вие сте голямо дете, Фридолин, истинско дете! Ето че един младеж на вашата възраст ви обича… И той няма да бъде единственият, ще има и други, които ще ви обичат, защото вие сте очарователна, малка моя. Но слушайте, не може целият ви живот да изтече така! Твърде тежко и неестествено положение е да бъдеш на деветнадесет години жена без съпруг! Аз лично бих предпочела развод, защото не виждам друго разрешение…

Тутакси възкликнах:

— О, не, госпожо… Не още!

После изведнъж ме обзе желание да споделя с някого мъката си и без да се колебая, разказах на госпожа Клерживр ла един дъх цялата си история. Не я предадох, както в дневника си, придружавайки я с лични впечатления и забележки, а съвсем кратко, точно и най-вече — безпристрастно. Придържах се строго към фактите.