Ги Шантпльор - След раздялата

Фелисиен Шантрев обича… Коя е любимата му? Не зная. Той не я описва. Разбира се само, че тя е много млада и че има черни очи — като мен.

Малко от поемите са посветени на нея, но присъствието й се чувствува в цялата книга.

Северен, аз не съм толкова тщеславна, за да съжалявам, че не съм възпявана така, но бих искала да бъда обичана така…

Тази книга е прекрасна… Във възторга, в голямата си радост аз писах на Фелисиен Шантрев. Казах му колко много ми е харесала стихосбирката му „Огледала“, казах му, че тя става любимата ми книга. Подписах се „Фридолин Десли“. И изпратих писмото на издателя на поета с молба да му го препрати.

На плика отзад написах адреса си. Забавно ще бъде, ако получа отговор, Северен!

Мутие, 9 април

Приятелите на госпожа Клерживр се забавляват с моя възторг към „Огледала“.

Госпожа Клерживр ми подари малката книжка, а днес една от нейните приятелки ми даде с усмивка един вестник, който поместваше снимката на поета.

Не зная дали си го представях тъкмо така.

Той има съвсем гладко избръснато лице, косите му са пригладени назад и съвсем леко начупени. Чертите му са по-скоро правилни. Но ужасното е, че погледът му е забулен от грозни очила.

Фигурата, стойката, облеклото му са присъщи за един елегантен мъж, дори прекалено елегантен според мнението на приятелката на госпожа Клерживр.

Впрочем, ако се съди по бележката, която придружаваше тази снимка, авторът на „Огледала“ беше много търсен и ценен в обществото, където книгата му бе предизвикала голям възторг. Той беше културен човек, пропътувал много страни. Занимаваше се с изкуство и история и подготвяше някаква научна книга. Сочеха го като чудесен събеседник, но и като голям враг на интервютата.

Вестникът не казваше нищо повече. Но това беше достатъчно да задоволи любопитството ми. Личността на Фелисиен Шантрев не ме интересуваше… Това, което ми харесваше, Северен, бяха неговите стихове, които вашият глас ми нашепва, без вие и да подозирате!

Ето на, не ви ли говоря сега пак, без да подозирате нищо?

Колко много страници съм изписала тези дни в дневника си!

Северен, вие не сте нищо за мен, вие не сте нищо в живота ми… И все пак вие сте единственото същество, на което дължа сметка за себе си и за живота си.

Обещах да ви се подчинявам, да ви следвам, да ви обичам… Въпреки всичко аз се наричам Фридолин Жувенел. Вашето име е мое. Моята чест е ваша…

Въпреки всичко аз съм все пак… малко ваша, Северен, и вие сте поне малко мой.

Мутие, 11 април

Фелисиен Шантрев ми отговори. Неговият почерк, едър и отвесен, е неизразителен като очилата му. Нищо, нищо не можах да отгатна по този почерк…

Но затова пък писмото съдържа чудни неща!

Как ми благодари той! Как умее да благодари!… Наистина не можех да допусна, че възхищението на някакво си момиче от провинцията би могло да достави толкова радост на един известен и ценен поет!

Той ме моли да продължа да му пиша и да му говоря за неговата книга. Казва — без съмнение, за да ми направи удоволствие, — че никога не се е чувствувал така добре разбран.

Все пак струва ми се, че неговата черноока любима трябва да го разбира по-добре.

13 април

Градината на съседния манастир започва да зеленее. Дърветата и храстите се покриват с дребни листенца. Ранни цветове красят шипките. Свежият въздух е пълен с ухания и песни. Струва ми се, че всичко се събужда и оживява.

Вчера беше Връбница. Денят бе много слънчев. Всички по улиците се движеха със зелени клончета в ръка… Празничното настроение завладя и мен. Северен, пролет е, април! Листата са хубави и свежи под топлите слънчеви лъчи. Мислите ли понякога за вашето малко есенно листо?

Мутие, 17 април

Скучно ми е, скучно!… Ах, колко ми е скучно!

Протягам ръце от досада, а сърцето ми е тъй натежало…

Сега виждам, че в пролетта има нещо тъжно. Човек мисли предварително твърде много за нея, чака я прекалено нетърпеливо, прекалено жадно, докато трае зимата. Той често си казва: „Ако беше пролет!…“ Но когато пролетта дойде, тогава се пита разочарован: „Нима това е пролетта?“

Скучно ми е…

Онзи ден, когато пеех една стара любовна песен, без да зная защо, заплаках. Госпожа Клерживр ме прегърна, започна да ме милва и заяви, че съм малко нервна… Просто ме беше срам от себе си! Вечерта, когато останахме сами и когато поднових извиненията си, добрата жена се постара да разсее смущението ми, а после заяви, че тя може би ще успее да ми направи една хубава изненада…