Ги Шантпльор - След раздялата

Госпожа Клерживр ме слушаше внимателно, като ме прекъсваше само от време на време с някоя милувка, с която ми вдъхваше смелост, или с въпрос, който ме подканяше към повече точност…

Очаквах разтревожена възмутеното избухване, с което госпожица Кенуйе бе посрещнала края на разказа ми; очаквах Северен Жувенел да бъде наречен чудовище, а аз — похвалена, че съм успяла да се измъкна невредима от тъмницата, в която ме бе затворил.

Но госпожа Клерживр като че не бе разбрала нещата така, както добрата Кенуйе… Тя не каза, че историята ми е трагична, а, напротив, намери приключението ми доста глупаво. Тя не каза, че Бог ме е покровителствувал, а, напротив, намери, че дяволът има пръст в тази работа и съжаляваше, че всичко е взело този печален обрат.

— Вашият съпруг, мила моя, е глупак — заключи тя, — но може би и тази госпожа Глориет да е подло същество. Нещо, което съм склонна да вярвам… Но дори и така да е, вашият съпруг все пак трябва да е глупак, а вие… вие сте една малка гъска! О, ако познавах този господин, щях да му кажа много, много неща… И трябва да се радвам, че не го познавам, защото тъкмо на това глупаво недоразумение във вашия брак дължа радостта да ви имам около себе си… Но как не ви е открил още този непохватен господин?… Предпазните мерки, които сте взели, за да скриете следите си, са всъщност доста детински! Освен това винаги се намира този, когото търсиш!

— Когото търсиш — може би… но когото не търсиш?

Госпожа Клерживр поклати глава, като си личеше, че съвсем не е убедена в моите думи, и повтори:

— Въпреки всичко, бих искала да ми се удаде случай да поговоря с вашия глупав млад съпруг… Вие без съмнение няма да бъдете много недоволна, ако той ви намери, нали, малката ми?

Подскочих веднага:

— Госпожо! Ако Северен Жувенел ме намери тук, аз незабавно ще избягам другаде… Да, въпреки вашата доброта, въпреки вашата обич, въпреки уважението, което ми вдъхвате…

— Тогава, мила, всичко е наред — заяви госпожа Клерживр. — Намирам приключението забавно и за вас, и за мен, при това аз съм облагодетелстваната… А сега се пригответе, защото ще отидем на гости. Но не забравяйте да се готвите и за път, Фридолин! Помислете, след няколко дни заминаваме!

Заминаваме… Наистина започвам да изпитвам известна радост при мисълта, че ще заминем, че ще се отдалечим оттук. Тази промяна ми харесва. Обичам изненадите, винаги съм мечтала да пътувам… А там ще забравя и неприятните си грижи, ще се наслаждавам и радвам само на слънцето и на цветята…

Щом зърнах в стаята си чудния букет, си помислих, както първия път: „Бих искала да не знам откъде идват тези цветя…“

После внезапно ми хрумна една смешна, глупава мисъл: Без съмнение розите бяха от Лео Гослен, но тези скъпи, приказни цветя… не са ли те от Фелисиен Шантрев?

Мутие, 10 май

От „приятеля, когото не познавам“, получих още едно писмо, малко тъжно писмо, с което се оплаква от моето мълчание. „Нима не искате да ми пишете вече?… Никога вече?“

Тези поети!… Като че не живеят на земята! Много естествено, че не искам вече да му пиша…

Какво бихте мислили вие, Северен, за една подобна кореспонденция, за такава размяна на писма, в които се говори за поезия и любов?… Няма ли да останете неприятно изненадан, няма ли този път с право да ме обвините в кокетство, ако продължа тази игра?

Не, не, драги непознати приятелю, скоро аз ще бъда далеч оттук! И ако вие ми пишете, писмата ви едва ли ще ме намерят… защото не допущам, че ще можете да ме откриете.

Кастаньола, 19 май

Обичам езерото на Лугано, тихото и засмяно Черезио, обичам сините му води, меките извивки на бреговете му, планините, зеленината на кестеновите дървета, пъстроцветно боядисаните къщи на селищата, нивите, лозята, чистотата на небето.

Всичко тук е толкова ново за мен, Северен, че не мога да се нагледам, не мога да се нарадвам на всяка дреболия, която се мерне пред очите ми!

Кастаньола, 20 май

Вилата на Монтантрен, вила „Джоконда“, е малък разкошен дворец с балкони, външни стълби, порти! Паркът, разположен на тераси, се простира на хълма, издигащ се над езерото. Цялата растителност на местността може да се открие там… За мен той е като приказен кът!

Не се уморявам да бродя из него и понякога просто се откъсвам от действителността.

Толкова съм свободна, а не мога да намеря време да пиша в дневника си… По-скоро не ми се ще да пиша, защото не намирам думи да изразя това, което чувствувам, Северен…