Ги Шантпльор - След раздялата

— Но как узнахте, че съм в Лугано? — запитах аз.

— От госпожица Кенуйе!

— Боже мой! — възкликнах внезапно аз. — Но госпожа Клерживр ме очаква в Белакьой!

— Госпожа Клерживр ви писа, че можете да отидете в Белакьой, когато пожелаете… Но тя мислеше, че вероятно няма да пожелаете, а аз… аз също се надявах, че ще се откажете от това гостуване, любов моя…

Струва ми се, че сънувам.

— Но тя откъде знаеше?

— Отидох в манастира „Сент Сесил“, след като вие си тръгнахте, и й разказах всичко…

— Както на госпожица Кенуйе?

— Да… Но госпожа Клерживр ме насърчи и ми предложи подкрепата си… Увери ме дори, че мога да се надявам… че ме обичате. Това ми вдъхна смелост! Но признайте, Фридолин, че братовчед ми Жак е чудесен шофьор!

Прошепнах усмихнато:

— Значи и госпожа Клерживр е заплетена в тези лудории… Всички жени са на ваша страна!

— Всички… освен моята…

— Сега и тя е ваша.

— Моя — или на поета?

— И на двамата.

Обгърнах врата му, сгуших се в прегръдките му и поднесох устните си за целувка.

Тази целувка не приличаше на откраднатата от Фелисиен Шантрев… Беше силна, гореща, сладка!

Северен прошепна:

— Любов моя, от седем месеца чакам този момент!

— И аз също! — отвърнах между две целувки.

© Ги Шантпльор

© 1992 Радка Крапчева, превод от френски

Сканиране и разпознаване: Tarja, 2008

Редакция: Tsvetika, 2008

Издание:

Хермес, Пловдив, 1992

Второ издание

Поредица „31 забравени любовни романа“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9440]

Последна редакция: 2008-11-11 08:30:00