Ги Шантпльор - След раздялата

Всички други години!… Колко дълго!

Северен, къде сте в този час, в този ден?… За какво мислите? Усещате ли още приятната измама на пожеланията и радостта от подаръците, надеждата за хубавите изненади, които ни носи животът? За мен, Северен, времето на изненадите отмина!

Колко съм неблагодарна!… И не само към госпожа Клерживр!

Тази сутрин, когато отворих прозорците, видях, че на решетката бе закачен букет от рози — бели, прекрасни, неописуемо свежи. Кой ги бе поставил там? Мекият сняг, кой го бе паднал, бе скрил следите от стъпките, които бяха дошли до моя прозорец, докато аз съм спяла… Под сивото зимно небе хубавите цветя бяха цъфнали сякаш по някакво чудо.

Исках да остана в пълно неведение относно личността на този, който ги бе донесъл. Не исках да имам дори никакво подозрение.

Като казвах: „Не знам“, бих искала да мога да кажа и: „Не подозирам…“

Но уви! Аз предполагах! Изглежда, че имам обожател в Мутие. Той е Лео Гослен, син на един от видните хора в градчето и е съвсем, съвсем млад.

Той не ме е заговарял никога. Виждал ме е само когато придружавам госпожа Клерживр на разходка, на гости или на черква. Един ден ми изказа своето възхищение в писмо, на което естествено не благоволих да отговоря…

След като пренебрегнах писмото, трябваше ли да пренебрегна и розите? Може би… Но на розите им беше студено!… Привързани към решетката на прозореца, те сякаш чакаха да ги прибера и да ги сгрея… Никакво име не ги придружаваше. Първият минувач можеше да ги вземе. Ако ги вземех, беше ли това насърчение? Ни най-малко!

Развързах бялата сатенена панделка, затворих прозореца и отнесох цветята в топлата стая.

Трябва да призная, че те ми доставиха удоволствие. Те бяха изненадата, на която не се надявах, те украсиха с особена поезия еднообразието на този ден.

10 януари

Още на другия ден след пристигането си в Мутие льо Нобл ми се струваше, че отдавна съм свикнала на тази тиха и ведра атмосфера, на това спокойно съществование. А сега вече се чувствувах далеч, много далеч от целия останал свят.

Разходка по главната улица, когато времето е хубаво, покупки, посещения, четене, бродиране, разговори, благотворителни занимания изпълват моиге дни, от които всеки един, от сутрин до вечер, се запълва полека, сякаш капка по капка, с дребни грижи и дребни работи, извършвани без бързане…

Неделя следобед и четвъртък вечер госпожа Клерживр приема приятелите си. Те играят карти, пият чай или сироп и ядат домашни сладки, прочути специалитети на Прюданс, готвачката на госпожа Клерживр.

Понякога ме карат да изсвиря нещо от Моцарт на старото пиано или да пея нещо, като си акомпанирам с хармониката. Пея и свиря без особено умение, така както чувствувам, госпожа Клерживр, също както госпожа Глориет, обича да ме слуша.

Друг път намираме в някоя приятелска къща същите познати и същите спокойни удоволствия.

Приятелите на госпожа Клерживр, стари хора с изтънчено държане, сякаш принадлежат на друго време и се чувствуват някак неудобно в настоящето.

Жива и подвижна тялом и духом, любопитна да научи всичко ново, забавляваща се от всичко, което й предлага модерният свят, госпожа Клерживр е най-неспокойната в това обкръжение.

Заради мен госпожа Клерживр започва да се безпокои от еднообразието на дните и от възрастта на своите приятели.

— Ах — въздъхва тя, — ако Монтантрен могат да дойдат в Белакьой това лято!

Семейство Монтантрен са очарователни парижани, с които госпожа Клерживр се запознала и сближила в Баньол. Белакьой е имението на Монтантрен, което не е много отдалечено от Мутие льо Нобл.

Госпожа Клерживр е обещала на Монтантрен да прекара няколко дни в Белакьой…

Но Монтантрен, които имат къща в Париж, чудесна планинска хижа в Монтрьо, малка виличка в Брайтон и голяма вила в Лугано и които освен това са големи любители на пътешествията, се появяват много рядко в Белакьой и поради тази причина госпожа Клерживр още не е могла да изпълни обещанието си.

Естествено аз се старая да премахна безпокойствата й спрямо мен. В моите очи животът в Мутие е най-приятният, който може да съществува, и затова през ум не ми минава да желая друг.

Думите ми са напълно искрени. Това съществование подхожда чудесно на моето странно положение. Сгушила съм се тук като в скривалище. И тъгата и притесненията ми стихват… Северен Жувенел не ще ме намери тук!

Северен Жувенел? Кой?… Личност, зърната за миг в измислена история или в лош сън, Северен Жувенел? Нима някога съм познавала мъж с такова име?