Ги Шантпльор - След раздялата

Все пак сигурно ми се беше привидяло! Бе ми се сторило, че виждам Северен… Тази илюзия се дължеше на крайното ми нервно напрежение. След писмото, което ми бе писал, Северен едва ли мислеше да се завръща във Вилата с върбите. А и вътре колата беше почти тъмна. Как можеше да се разпознаят чертите на което и да е лице?

Продължих да вървя напред. Боже мой! Дори и пътникът от таксито да беше наистина Северен Жувенел, какво можех да направя?… Всичко беше свършено, свършено завинаги между нас…

Но аз не искам той да намери следите ми, не искам да го видя вече, никога вече!

Париж, 28 ноември

Моята стара Кенуйе е най-доброто същество на света. Тя ме милва, ободрява, глези и заобикаля с нежност, както във времето, когато нейните мъмрения се превръщаха в усмивки под моите гальовни целувки.

Разказах й историята си, която тя изслуша жадно, малко като приказка, малко както аз слушах романите на госпожа Глориет.

Когато стигнах до това място в разказа си, където — здрава и читава — се озовавах на гарата в Тур и се настанявах във влака за Париж, тя въздъхна с облекчение, като че аз, героинята на разказа, не бях пред очите й и не й доказвах със своето присъствие по неоспорим начин, че бях успяла да се отърва от чудовището!

Изглежда, че някога госпожица Кенуйе е имала любим, който разколебал вярата й в мъжете… Оттогава за нея всички мъже са измамници и подлеци. Тя ги ненавижда и презира. Според нейното мнение не е могло да ме сполети по-голямо щастие от тази раздяла, която ми връщаше моята независимост и чрез която избягвах униженията и терзанията на брачното робство.

Тя не можеше да изкаже възхищението си от моето държане и от енергията, която бях проявила. Добрата жена ми обеща с вълнение, че ще направи всичко, което е по силите й, за да ме подпомогне да си намеря работа.

Отначало тя пожела да ме задържи при себе си — като любима дъщеря, но аз желаех да се справя сама с всички трудности на създалото се положение. А по едно време, без да ме слуша, госпожица Кенуйе се провикна:

— Имате право, мила! Имате право! Тук вие няма да бъдете в безопасност… Представете си какво би станало, ако той ви открие… Боже мой!… И това не е изключено!…

— О, добра ми Кенуйе, бъдете спокойна! Зная много добре, че той не ще ме потърси!

— Не, мила, не е така!… С мъжете човек никога не може да бъде спокоен! А при това този ми се струва, че е от най-лошите… Наистина Бог се е смилил над вас!

Аз обаче не мисля, че Бог има пръст в тази работа. Струва ми се, че по-скоро тук е замесена лошата фея Фридолин… Помислих си също, че що се касае до Северен, мнението на госпожица Кенуйе е може би малко пресилено…

Ето защо добавих:

— Струва ми се, госпожице, че има мъже, много по-лоши от Северен Жувенел…

Защото човек трябва да бъде справедлив дори и спрямо хората, които ненавижда!

Преди няколко седмици една много мила възрастна дама, която живее в провинцията и е сестра на една позната на госпожица Кенуйе, се бе обърнала към старата ми учителка с молба да й намери компаньонка, понеже се чувствувала извънредно самотна. Госпожица Кенуйе бе обещала да потърси.

Щом пристигнах аз и изявих желание да намеря някаква работа, тя писа писмо, за да предложи моята кандидатура. Ако мястото се окажеше още свободно и ако ме приемат, с радост бих заела новата си служба.

Париж, 30 ноември

Всичко е уредено. Ставам компаньонка на госпожа Клерживр, която ме очаква от утре в Мутие льо Нобл. Вдовица на не особено състоятелен и амбициозен мъж, госпожа Клерживр живее сама в едно съвсем забутано градче, където е прекарала най-щастливите си години и където е умрял съпругът й. Тя няма деца. Книгите са една от последните й радости, но нейните остарели очи се уморяват бързо и тя има нужда от помощта на други, по-млади.

При това тя търсеше приятен глас, който да радва слуха й, и усмихнато симпатично лице, което да гледа с удоволствие…

Госпожица Кенуйе смята, че отговарям на изискванията. Аз естествено се радвам, че ще отида в онзи далечен край! Къде другаде бих могла да се скрия по-добре от евентуални преследвания!

Понеже съм откровена по природа и не обичам лицемерието, пожелах госпожа Клерживр да бъде осведомена за моята тъжна съдба. Госпожица Кенуйе й писа, че аз съм омъжена, но съм се разделила със съпруга си поради несходство на характерите и че желая да постъпя при нея под моминското си име.

Госпожа Клерживр не се уплаши от тази нередовност в моето положение. Госпожица Кенуйе ме препоръчваше и за нея това беше най-важното.