Натаниъл Хоторн - Алената буква

Едно нещо ми помогна много да възстановя и пресъздам образа на предания боец от граничните райони край Ниагара, с неговата проста и неподправена дееспособност. Това бе споменът за паметните му думи: „Ще се опитам, сър!“ — произнесени в мига преди да се хвърли в отчаяна и героична атака. Думи, изпълнени с безстрашието, присъщо на синовете на Нова Англия, способни да гледат опасностите смело в очите и да им се противопоставят. Ако и в нашата страна за воинска доблест се даряваха хералдически почести, то тази тъй проста наглед негова фраза, която обаче единствен той би могъл да изрече в отговор на опасната и славна задача, би била най-подходящият девиз за герба на генерала.

За да запази душевното си и умствено равновесие, човек трябва да свикне да общува с различни от него хора, които ни най-малко не се увличат от неговите интереси и чиито поприще и способности той не може да оцени без усилие на волята. Обстоятелствата на моя живот са ми предоставяли често подобна възможност, но тя никога не се е отличавала с такова богатство и разнообразие, както по време на работата ми в митницата. Да вземем например един от служителите там, наблюденията над чийто характер измениха представата ми за това що е талант. Той си беше роден търговец: бърз, проницателен, с бистър ум, с око, което проникваше в хаоса и на най-заплетените проблеми, изчезващи под влиянието на неговата способност за систематизация като от докосване с магическа пръчица. От дете отрасъл в митницата, той се чувствуваше тук като риба във вода и служебната процедура във всичките й тънкости, така мъчителни за непосветения човек, за него беше една стройна и абсолютно ясна система. В моите очи той беше идеалният представител на класата си. Той бе един вид въплъщение на самата митница или поне на онази главна пружина, която задвижва цялата й верига от различно въртящи се колела; понеже в учреждения като това повечето хора се назначават, за да служат на собствените си интереси и удобство, а не заради способностите им, чиновниците по неволя трябва да търсят у други уменията, които самите те не притежават. И така, по неизбежна необходимост нашият делови герой привличаше служебните затруднения на всеки един от нас със силата, с която магнитът привлича стоманени стружки. С беззлобно снизхождение и доброжелателна търпимост към глупостта ни, която за ум като неговия трябва да е била почти равносилна на престъпление, той само се докосваше с пръст до проблема и веднага непонятното ставаше ясно като бял ден. Търговците го ценяха не по-малко от нас, посветените. Той беше кристално честен човек. За него това бе повеля на природата, а не въпрос на избор или принципи. Не би могло и да бъде другояче — за такъв ясен и точен интелект като неговия бе задължително да има честно отношение към работата, в съответствие със съществуващите правила. Едно петно на съвестта му, свързано по някакъв начин с неговото призвание, би измъчвало такъв човек със същата, ако не и с много по-голяма сила както грешка в баланса или капка мастило върху белия лист на деловата книга. Накратко, това беше един от редките случаи в живота ми, когато срещах човек, попаднал тъй точно на мястото си.

Ето с какви хора ме бе свързала този път съдбата. Без да се сърдя на провидението, че ме постави в такова непривично за мен положение, аз се заех сериозно да извлека каквато мога полза от него. След като споделих тежък труд и неосъществими замисли с братята-утописти от Брук Фарм 18 18 Брук Фарм — експериментален модел на общество, създаден в 1841 г. от трансценденталистите Джордж и София Рипли в един чифлик близо до Бостън. Те се стремели да съчетаят физическия труд с възвишения духовен живот. Натаниел Хоторн живял около половин година в това общество. , след три години, прекарани под влиянието на такъв изтънчен интелект като Емерсън 19 19 Ралф Уолдо Емерсън (1803–1882) — виден американски писател и философ, глава на литературния кръг „трансценденталисти“. Неговата противоречива идеалистическа философия съдържала романтична критика на капитализма и призив към индивидуално самоусъвършенствуване. , след свободата на дивия бивак край река Асабет, където с Елъри Чанинг 20 20 Уилям Елъри Чанинг (1780–1842) — приятел на Хоторн, един от изтъкнатите дейци на унитарианската църква в САЩ, която била призвана да реформира традиционния за пуританите калвинизъм. давахме воля на фантазията си в размишления край пращящите в огъня сухи клони; след разговорите за борове и индиански реликви с Торо 21 21 Хенри Дейвид Торо (1817–1862) — американски писател, сподвижник на Емерсън и близък приятел на Хоторн. Опитвайки се да осъществи на практика „живот вън от цивилизованото общество“, той се уединил на брега на езерото Уолдън край родния си град Конкорд. в отшелническата му хижа край Уолдън; след като изисканият класически вкус на Хилард 22 22 Джордж Стилман Хилард (1808–1879) — американски писател и литературен критик. разви в мен придирчива взискателност; след като се потопих в лиричната атмосфера край огнището на Лонгфелоу 23 23 Хенри Уодзуърт Лонгфелоу (1807–1882) — виден американски поет, приятел с Хоторн от ученическите години. , най-сетне настъпи моментът да упражня други свои способности и да се подкрепя с храна, за която досега не бях изпитвал особен глад. За човек, познавал Олкът 24 24 Еймъс Бронсън Олкът — (1799–1888) — наричан най-трансценденталният трансценденталист. Посветил живота си на образователни реформи. Основал утопична вегетарианска колония „Фрутландс“. , дори старият инспектор се ядваше като добре дошла смяна в диетата. За мен това, че при спомена за такива събеседници съм бил в състояние да заживея сред съвсем различни хора, без да роптая, бе до известна степен доказателство, че съм уравновесен по натура и притежавам всички основни елементи от стройната система на човешката природа.