Натаниъл Хоторн - Алената буква

Като събереш всички тези заедно, плюс, както се е случвало, разни други за пъстрота, и митницата се превръща в гъмжило. По-често обаче, изкачиш ли стъпалата, ще различиш, лятос — във фоайето, зиме или в лошо време — в отредените им стаи, ред достопочтени фигури, седнали върху килнати на задните крака и облегнати на стената старомодни столове. Тези личности обикновено спят, но от време на време може да се чуе и разговор помежду им. Той представлява нещо средно между реч и хъркане и се отличава с вялостта, характерна за обитателите на приюта за бедни и за всички, чието съществуване зависи от подаяния, експлоатация на чужд труд или каквото и да е друго, за което не трябва да се полагат усилия. Тези стари господа, седнали подобно на Матея да събират дан, но без особена надежда да им бъде възложена апостолска мисия като неговата, са митнически чиновници.

По-нататък, наляво от главния вход, има една канцелария, с размери четири и половина на четири и половина метра и с много висок таван. През два от сводестите й прозорци се вижда като на длан описаният по-горе порутен кей, а третият гледа през една тясна уличка към късче от Дарби Стрийт. И трите предлагат калейдоскоп от дюкянчета на бакали, на майстори на корабни въжета и макари, на продавачи на моряшки дрехи и всевъзможни дреболии, пред чиито врати често се събират да си побъбрят и да се посмеят стари морски вълци и крайбрежни плъхове, каквито могат да се срещнат по кейовете на всяко пристанище. Самата стая е потънала в паяжини, боята по стените е помръкнала от мръсотия и старост, а подът е посипан с белезникав пясък, което отдавна вече никъде не се прави. От тези и много други признаци на запуснатост лесно може да се стигне до заключението, че женското съсловие, с магическите си инструменти — парцала и метлата, рядко е пристъпвало в тази обител. В обзавеждането на стаята влизат печка с грамаден комин, старо чамово бюро с трикрака табуретка до него, два-три разклатени, вехти стола с твърди седалки и да не пропуснем библиотеката — няколко лавици, където се валят тридесетина тома с постановленията на Конгреса и един тлъст сборник на митническите закони. От тавана се спуска тенекиена тръба, която е част от системата за звукова връзка с другите помещения на сградата. Та тук преди около шест месеца можеше да се види как същият индивид, който на времето ви покани, многоуважавани читателю, в тесния си, но приветлив кабинет, където слънцето проблясва тъй приятно през клоните на върбата от западната страна на стария пасторски дом, размерва с крачки стаята или отпуснат на високото столче, облакътен на бюрото, преглежда разсеяно сутрешния вестник. Но идете ли днес да го потърсите тъдява, напусто ще разпитвате за радикала митничар 6 6 Хоторн е принадлежал към крилото на радикалите в партията на демократите. . Метлата на реформата го измете от службата му и сега по-достойният му наследник заема този почетен пост и прибира париците му.

Макар че на младини, пък и в по-зряла възраст, ми се е налагало за дълго да живея извън моя роден град, стария Салем, той все пак има, или имаше, особена власт над моите чувства, чиято истинска сила никога не съм можел да осъзная в периодите на пребиваването си в него. И наистина, що се отнася до външния му вид, с равнинния му, еднообразен терен, с дървените му къщурки, нито една от които не може да се гордее с архитектурата си, с неговата разхвърляност, която не е нито живописна, нито оригинална, а просто безлична, с неговата дълга-предълга улица, която се точи лениво по продължение на целия полуостров от Хълма на обесените и Нова Гвинея 7 7 Хълмът на обесените се намира в северозападната част на Салем. Предполага се, че там са били екзекутирани „вещиците“ в 1692 г. „Нова Гвинея“ — подигравателно прозвище за района в началото на Есекс Стрийт в Салем, където се заселили първите емигранти от Южна Европа. чак до мястото, откъдето се вижда приютът за бедни — да изпитваш привързаност към такъв град като моя роден Салем, е все едно да се прехласваш пред разбърканите фигури върху дъска за дама. И въпреки че най-щастливите си дни съм изживял все по други места, към стария Салем храня едно чувство, което поради липсата на по-подходящо определение ще трябва да нарека „привързаност“. Тя навярно се дължи на дълбоките и стари корени, които моят род е пуснал в този край. Вече изтича първата четвъртина на третото столетие, откак древният британец, първият преселник с нашето фамилно име 8 8 Първият от дедите на автора, Уилям Хоторн (1607–1681), който се заселва в Америка в 1630 г. , се появил в дивото крайгорско селище, което впоследствие се превръща в град. Тук се раждали и умирали неговите потомци и смесвали земния си прах с пръстта, така че тя до голяма степен трябва да се редее с тленната черупка, която временно обитавам. Следователно предаността, за която говоря, е поне отчасти проява на телесния афинитет между моя прах и праха под краката ми. Малцина от моите земляци могат да разберат това, пък и по-добре, тъй като честата смяна на мястото видимо има благотворно влияние за породата.