Анри Шариер - Пеперудата

— А ти откъде знаеш всичко това?

— Не ви засяга. Но ако продължавате да говорите наляво и надясно за бунт, всичко това ще бъде казано и доказано пред комисията. Дори и най-вече ако намерите начин да ме затриете. Отговорността ще падне върху началниците от Роаял, които просто изпратиха съзаклятниците на Сен Жозеф, без да ги разделят. Ако следствието опре до тези факти, няма да можете да избегнете тежките санкции, защото логиката е изисквала да изпратите единия на Сен Жозеф, а другия на Дяволския остров. Макар че, признавам, сигурно е било трудно да се повярва на подобен лудешки план. Отново ви повтарям, ако продължите да говорите за бунт, сами ще се накиснете. Не ви остава друго, освен да приемете моите условия. Първо, както вече казах, от утре животът трябва да потече нормално. Второ, пуснете от карцера всички заподозрени в съучастничество — не можете да ги разпитвате за подробности около подготовката на бунта, тъй като бунт не е имало. Трето — още сега върнете Филисари на Роаял. Необходимо е за личната ви сигурност — щом като бунт не е имало, как другояче да оправдаете убийството на трима каторжници? Ще приемем, че този надзирател е истински убиец и по време на инцидента е действал от страх и е искал да избие всички, включително и хората от нашето помещение. Ако приемете условията ми, ще уговоря останалите да твърдят, че Арно, Отен и Марсо са имали единственото намерение да причинят колкото могат повече злини, преди да загинат. Акцията им е била непредвидима. Нямали са нито съучастници, нито довереници. Просто са решили да се самоубият, като преди това ликвидират възможно повече надзиратели. Ако желаете, сега ще се оттегля в кухнята, а вие поговорете по предложението ми и кажете отговора си.

Влязох в кухнята и затворих вратата зад гърба си. Госпожа Дютен ми стисна ръка, а после ми поднесе кафе и коняк. Арабинът Мохамед попита:

— Каза ли им нещо за мен?

— Твоят въпрос засяга само коменданта. Щом ти е дал оръжие, значи е решил да ти издейства помилване.

Кръстницата на Лизет се обърна нежно към мен:

— Е, получиха си заслуженото тези от Роаял.

— Ами да, много им беше лесно да обявят, че на Сен Жозеф е имало бунт и всички са знаели предварително, с изключение на мъжа ви.

— Аз всичко чух, Папийон, и веднага разбрах, че ни мислите доброто.

— Така си е, госпожо Дютен.

Един от копоите отвори вратата: „Влизай, Папийон“.

— Седнете, Папийон — покани ме комендантът на Роаял. — Обсъдихме ситуацията и единодушно решихме, че вие сте напълно прав. Бунт не е имало. Тримата каторжници решили да се самоубият, като преди това убият колкото могат повече надзиратели. И така от утре животът възобновява нормалния си ход. Господин Филисари още тази нощ ще отпътува за Роаял. Неговият случай е наш проблем и няма да ви молим за съдействие. Разчитаме, че ще удържите на думата си.

— Разчитайте на мен. Довиждане.

— Мохамед и двамата господа надзиратели да върнат Папийон обратно в помещението. Извикайте тук Филисари. Той ще се върне с нас на Роаял.

По пътя пожелах на Мохамед да излезе по-скоро на свобода. Той ми благодари.

— Какво искаха от тебе онези типове?

В пълната тишина аз на висок глас разказах случилото се дума по дума.

— Ако някой от вас не е съгласен и смята, че не съм бил прав да сключвам подобно споразумение с копоите от името на всички, нека ми каже.

В един глас ми отвърнаха, че са съгласни.

— Дали са ти повярвали, че никой друг не е замесен?

— Не, но са принудени да ми вярват, ако не искат да изгърмят. Ние също трябва да приемем това за истина, иначе ще си имаме неприятности.

На сутринта още в седем всички килии на карцера бяха опразнени. Оказа се, че е имало сто и двадесет арестувани. Не ни извикаха на работа, но отвориха помещенията и дворът се изпълни с каторжници, които свободно разговаряха, пушеха, припичаха се на слънце или се криеха на сянка. Нистон то откараха в болницата. Карбониери ми каза, че най-малко осемдесет до сто килии били с надпис „Заподозрян за съучастие в опита за бунт“.

Сега, след като най-после бяхме всички заедно, можахме да научим истината. Филисари бе убил само един човек, останалите двама бяха станали жертва на паникьосани млади копои. В бъркотията много каторжници бяха помислили, че надзирателите ще разстрелват наред и бяха извадили ножовете си, за да убият поне по един враг, преди да умрат. Ето как един истински бунт, провален за щастие още в самото си начало, се превърна в оригинален метод за самоубийство на трима каторжници. Всички приеха тази официална теза — и администрацията, и осъдените. В спомените ни остана легендата или може би истината — вече не зная кое от двете. Най-вероятно нещо средно.