Анри Шариер - Пеперудата

— Няма да пуснем Папийон да излезе навън без присъствието на коменданта.

— Но нали точно той ни изпрати да го доведем.

— Кажете му да дойде лично.

Час по-късно пред вратата застанаха две млади копойчета. Придружаваше ги арабинът, прислужник на коменданта. Който всъщност го бе спасил, като бе попречил на бунтовниците.

— Папийон, това съм аз, Мохамед. Идвам да те взема по поръка на коменданта. Той самият не може да дойде.

— Папи, тоя тип е въоръжен с пушка — предупреди ме Маркети.

Разбутах приятелите и се приближих до вратата. Мохамед действително носеше пушка. Човек се учи, докато е жив. Само това не бях виждал досега — официално въоръжен каторжник!

— Хайде идвай — рече арабинът. — Аз съм тук, за да те защитавам и да те отбранявам, ако се наложи.

Трудно ми беше да му повярвам.

— Хайде, тръгвай с нас!

Най-накрая излязох, Мохамед застана до мен, а копоите — зад нас. Поехме към комендатурата. Като минавахме покрай постовите при изхода на лагера, Филисари ми рече:

— Надявам се, че нямаш основание да се оплакваш от мен, Папийон.

— Нито лично аз, нито който и да било от нашето помещение. За останалите обаче не отговарям.

Стигнахме пред комендатурата. Къщата и кеят бяха осветени от силициеви лампи, които безуспешно се опитваха да разпръснат мрака наоколо. По пътя Мохамед ми подари пакет цигари „Голоаз“. Влязохме в една ярко осветена от две лампи стая, където седяха комендантът на Роаял, неговият помощник-комендант, комендантът на Сен Жозеф със своя си помощник и комендантът на изолатора.

Отвън чакаха строени и пазени от надзиратели четирима араби. Успях да позная двама от тях — работеха като влекачи на камъни.

— Ето го Папийон — докладва арабинът.

— Добър вечер, Папийон — поздрави ме комендантът на Сен Жозеф.

— Добър вечер.

— Седни ей там, на онзи стол.

Всички се втренчиха в мен. През отворената врата на стаята можех да надникна в кухнята, откъдето кръстницата на Лизет ми махна приятелски.

— Папийон — поде издалеко комендантът на Роаял, — според коменданта Дютен вие сте човек, достоен за доверие и уважение заради опита ви да спасите кръщелницата на жена му. Аз ви познавам единствено чрез официалните документи, а в тях вие сте представен като изключително опасен от всяка гледна точка. Бих желал да забравя документите и да повярвам на колегата си Дютен. Скоро сигурно ще пристигне следствена комисия и всички каторжници ще бъдат принудени да декларират всичко, което знаят по случая. Убедени сме, че вие и още няколко ваши другари имате голямо влияние върху осъдените тук и че те обикновено изпълняват безпрекословно инструкциите ви. Затова бихме искали да знаем какво е вашето мнение за бунта, а също така какво в общи линии се готвят да разкажат пред следствието хората от вашето и останалите помещения.

— Не мога да отговарям за останалите, нито възнамерявам да им влияя. Но ако действително пристигне следствена комисия, при сегашното положение на нещата, това със сигурност ще доведе до разжалването на всички вас.

— Какви ги говориш, Папийон? Аз и колегите ми от Сен Жозеф разгромихме бунта.

— Тукашните началници може и да отърват кожите, но онези от Роаял не.

— Обяснете какво имате предвид! — скочиха на крака двамата коменданти от Роаял, после отново си седнаха на местата.

— Ако продължавате да говорите официално за бунт, сте загубени. Ако приемете моите условия, ще спася пагоните на всички с изключение на Филисари.

— Какви условия?

— Първо, животът трябва да се нормализира още от утре сутринта. Не бихме могли да съгласуваме показанията си пред комисията, ако нямаме право да разговаряме помежду си. Прав ли съм?

— Да — отвърна Дютен, — само че не мога да разбера защо трябва да бъдем спасявани.

— Вие от Роаял отговаряте и за трите острова, нали?

— Да.

— Така. Получили сте сведение от Жиразоло, който ви е донесъл, че се подготвя бунт. Казал ви е също, че бунтът ще се предвожда от Отен и Арно.

— И Карбониери — допълни един копой.

— Не, това не е вярно. Карбониери е бил личен враг на Жиразоло още от Марсилия и той го е притурил към групата. Обаче вие не повярвахте, нали? Защо? Защото той ви е казал, че целта на бунта е да бъдат изтребени жените, децата, арабите и копоите, а това ви се е сторило малко вероятно. От друга страна, преценили сте, че на Роаял има две корабчета, за осемстотин души, на Сен Жозеф — едно за шестстотин. Следователно, решили сте вие, никой сериозен човек не би се хванал на въдицата.