Анри Шариер - Пеперудата

И всички като един им обърнаха гръб. Копоите се слисаха от държането ми, още повече (както по-късно научихме) Филисари вече бил очистил двама нещастници в другите помещения.

— Какво още искаш да ми кажеш, Папийон?

Отговорих все така с гръб към него:

— Не вярвам в приказките ви за някакво въстание. Кой ще вдига въстание и защо? За да избие копоите? И после да се чупи? Къде ще иде? Аз съм истински беглец, стигал съм надалеч, чак до Колумбия. И питам, коя страна ще даде убежище на избягали убийци? Как се нарича тая страна, посочете ми я. Не се дръжте като глупаци. Нито един достоен човек не би взел участие в подобен удар.

— За себе си може и да си прав, но я да питаме Карбониери. Той със сигурност е замесен, защото днес сутринта Арно и Отен много се изненадаха, когато отказа да дойде на работа под предлог, че е болен.

— Въобразявате си, честна дума — отвърнах аз и се обърнах с лице към него. — Веднага ще ви обясня. Карбониери ми е приятел, той познава историята на бягството ми в детайли и не би могъл да храни илюзии, защото знае какво бъдеще очаква хората, избягали с цената на бунт.

В този момент пристигна комендантът. Спря се на прага. Филисари излезе при него и комендантът извика:

— Карбониери!

— Тук.

— Отведете го в карцера, без да упражнявате насилие. Надзирател Еди-кой си, придружете го. Всички останали да излязат, вътре да останат само началник-надзирателите. Доведете разпръснатите из острова каторжници. Не убивайте никого. Всички без изключение да дойдат тук.

Комендантът, заместник-комендантът и Филисари заедно с още четирима копои влязоха при нас.

— Папийон, току-що се случи нещо от изключителна важност — обърна се към мен комендантът. — Като комендант на тукашната наказателна колония съм принуден да поема огромна отговорност. Преди да взема някои важни решения, бих искал да събера определени сведения. Зная, че в подобен съдбовен момент ти би отказал да говориш с мен насаме, затова съм дошъл лично тук. Убит е надзирателят Дюкло. Имаше опит да бъде откраднато намиращото се в дома ми оръжие — значи става дума за бунт. Разполагам само с няколко минути и ти имам доверие. Кажи какво точно става.

— Ако е имало подготовка за бунт, как така ние не знаем нищо за него? Защо не са ни предупредили? Колко са предполагаемите участници? Аз сам ще ви отговоря на тези три въпроса, господин комендант, но преди това вие ми кажете колко души са предприели някакви бунтовнически действия, след като са убили надзирателя и са взели оръжието му?

— Трима.

— Кои са те?

— Арно, Отен и Марсо.

— Разбирам. Искате или не, бунт не е имало.

— Лъжеш, Папийон — нахвърли се върху ми Филисари. — Бунтът е трябвало да избухне на Роаял, Жиразоло добре ни беше предупредил навреме, но ние не му повярвахме. Днес виждаме колко прав е бил. Значи се опитваш да ни измамиш, Папийон.

— Ако вие сте правите, значи аз, и Лудия Пиеро, и Карбониери, и Галяни, и корсиканските бандити, и хората от нашите среди — всички сме доносници. Каквото и да ми казвате, не вярвам в подобни истории. Ако тук се замисляше бунт, водачите му щяхме да сме ние.

— Какви ги дрънкаш? Че никой от вас не е бил посветен? Невъзможно.

— И какво сме сторили, за да докажем, че сме вътре в играта? Нима някой освен онези трима луди си е помръднал и пръста? Нима някой се опита да превземе поста на часовите, където има четирима надзиратели плюс господин Филисари, всичките въоръжени с пушки? Колко кораба има на Сен Жозеф? Само една пробита черупка. В нея ли очаквахте да се качат шестстотин души? Да не сме луди? Пък и що за идея — да избягаш благодарение на убийство! Дори да се бяха измъкнали двадесетина души, отвсякъде щяха да ги върнат обратно. Господин комендант, не знам все още колко души сте убили дотук вие лично и вашите хора, но съм почти убеден, че това са били невинни. И защо ви беше нужно да изпотрошите малкото вещи, които притежаваме? Гневът ви сигурно е оправдан, но не забравяйте, че ако отнемете дори нищожните удоволствия, на които можем да се радваме, наистина ще избухне бунт. И това ще бъде бунт на отчаянието, колективно самоубийство, касапница, в която ще загинат заедно каторжници и надзиратели. Говорих ви откровено, господин Дютен. Смятам, че го заслужавате дори само заради това, че дойдохте да ни изслушате, преди да вземете решение. Сега ни оставете на мира.

— А виновните? — попита отново Филисари.

— Вие ще откриете кои са забъркани в заговора. Ние нищо не знаем и не можем да ви бъдем полезни по този въпрос. Повтарям ви, тук са действали луди. Ние нямаме нищо общо с това.