Анри Шариер - Пеперудата

Благодарение на изградената от моите приятели организация бях винаги сит и напълно здрав. Вървях без спиране от седем сутрин до шест вечерта. Така че вечерното канче, пълно със сушени зеленчуци, фасул, леща, грах или ориз, биваше съвсем скоро ометено. Винаги изяждах всичко до шушка, без да се насилвам. Ходенето ми се отразяваше добре, осигуряваше ми здравословна умора, а аз се научих да се раздвоявам, докато се движа. Вчерашния ден например прекарах в една местност в Ардеш, наричана Фавра. След смъртта на мама често ходех за по няколко седмици при леля ми, която учителстваше там. И вчера буквално се лутах из кестеновите гори, събирах гъби, чувах как приятелят ми — малкото овчарче, реди на висок глас заповеди на кучето си, как го кара да доведе някоя отлъчила се овца или да накаже непослушната коза. Нещо повече, усещах свежия вкус на водата от минералния извор, а ситните му пръски ме гъделичкаха по носа. Връщането на автентични възприятия от преди петнадесет години, умението да изживяваш нещата повторно, и то със същата интензивност, са възможни само в тъмница, далеч от шума, в пълната тишина.

Виждах жълтата рокля на леля Утин. Чувах как вятърът шумоли в кестените, чувах как изтрополяват черупките върху сухата земя и приглушено се стели килимът от листа. Изведнъж от високите жълтуги изскочи огромен глиган и така ме изплаши, че хукнах да бягам, изпускайки по пътя по-голямата част от събраните гъби. Да, без да спирам да крача, прекарах целия си ден във Фавра заедно с леля и приятелчето ми — овчаря Жюлиен. Никой не можеше да ми отнеме тези нежни, ясни, чисти спомени, никой не можеше да ми попречи да потъна в тях и да почерпя мир за изстрадалата си душа.

Според обществото, аз се намирах в една от многобройните килии на Людоеда. Всъщност аз им отмъкнах цял ден, прекарах го във Фавра, по поляните, под кестените, дори пих минерална вода от извора, наречен Прасковения.

Ето че първите шест месеца минаха. Бях си обещал да ги отброявам и удържах на думата си. Едва тази сутрин си позволих да намаля шестнадесетте отброени единици на петнадесет. Петнадесет пъти по шест месеца.

Да направим равносметка. Никакви неприятности през последните шест месеца. Все същата храна, но винаги в приемливо количество, благодарение на което здравето ми не е пострадало. Наоколо много самоубийства и обхванати от бяс луди, които, слава Богу, бързо отвеждат. Потискащо е да слушаш как някой крещи, оплаква се или стене в продължение на часове или цели дни. Открих един хитър начин, който обаче се отразяваше зле на ушите. Отчупвах парченца сапун и си ги навирах в ушите, за да не чувам ужасяващите писъци. За съжаление сапунът предизвикваше възпаления след ден-два.

За първи път, откак съм в каторгата, паднах дотам, че да помоля копой за услуга. Всъщност надзирателят, който раздаваше супата, беше от Монтелимар — почти земляк. Познавах го от Роаял и го помолих да ми донесе восък, за да понасям по-леко жалбите на лудите, преди да ги отведат. Още на следващия ден ми донесе топка восък, голяма колкото лешник. Не можете да повярвате какво облекчение е да не чуваш онези нещастници.

Специализирах се в борбата с тлъстите гъсеници. За шест месеца получих само едно ухапване. Успявах да им устоя сутрин, когато се събуждах, усещайки как някоя от тях се разхожда по голото ми тяло. Човек в крайна сметка с всичко свиква. Тук става въпрос за самоконтрол, тъй като гъделът от крачетата и пипалата им е много неприятен. Ако обаче не сколасаш веднага да я уловиш, получаваш ухапване. Най-подходящо е да я изчакаш сама да слезе от тебе, след което да я намериш и да я размажеш. Винаги оставях върху циментовата си табуретка две-три трохи от сутрешния хляб. Миризмата на хляба задължително ги привличаше и те плъзваха към него. Тогава ги убивах.

Трябваше да се спася от една фиксидея, която не спираше да ме преследва. Защо не убих Бебер Селие още в деня, когато възникнаха съмненията относно пагубните му намерения? Непрекъснато спорех със себе си — кога човек има право да убие? Накрая стигнах до извода: целта оправдава средствата. Моята цел бе да избягам, имах късмета да довърша един добре изпипан сал, да го скрия на сигурно място. Заминаването ми бе въпрос на дни. След като разбрах каква опасност представлява Селие още по време на изработването на предпоследната част — която, слава Богу, пристигна успешно на местопредназначението си, — трябваше да го екзекутирам без никакво колебание. А ако се окажеше, че съм сбъркал и съм се подвел по лъжлива следа? Щях да убия невинен човек. Какъв ужас! Само че не мислиш ли, че не е логично да си поставяш нравствени проблеми? Ти — доживотният каторжник, отгоре на всичко осъден и на осем години изолация.