Анри Шариер - Пеперудата

— Замина си спътникът ни от онова прекрасно изживяване. Хвърлиха го на акулите.

Когато чух тези думи „Хвърлиха го на акулите“, кръвта се вледени в жилите ми. И наистина, на островите нямаше гробище за каторжниците. Когато някой от тях умреше, го хвърляха в морето при залез-слънце, в шест вечерта, на едно специално място между Роаял и Сен Жозеф, където се събираха акули.

Непоносимо ми беше да оставам повече в болницата след смъртта на приятеля ми. Известих Дега, че искам да изляза вдругиден. Получих от него бележка: „Помоли Шатал да ти осигури петнадесетдневна почивка в лагера. Така ще можеш да си подбереш работа.“ Матюрет щеше да остане още известно време. Шатал можеше да го вземе като помощник-санитар.

Още щом излязох от болницата, ме заведоха в сградата на администрацията при коменданта Баро, наричан Сушения Коко.

— Папийон — рече ми той, — преди да ви пратя в лагера, бих искал да поговоря с вас. Тук вие имате един ценен приятел — главния писар Луи Дега. Той смята, че не заслужавате оценките, с които френското правосъдие ви изпрати тук и че тъй като се възприемате за несправедливо осъден, сте непрекъснато в състояние на бунт. Трябва да ви призная, че по този въпрос не съм много съгласен с него. Това, което бих желал да знам, е в какво точно състояние се намирате в момента.

— Първо, господин комендант, за да ви отговоря, кажете ми какво пише в досието ми.

— Ето, вижте сам. — И той ми подаде жълтеникава папка, в която прочетох приблизително следното:

Анри Шариер, наречен Папийон, роден на 16 ноември 1906 г., там и там, в местността Ардеш, осъден за предумишлено убийство на доживотна каторга. Опасен от всяка гледна точка — необходимост от постоянно наблюдение. Не би могъл да се ползва от амнистия.

Централен затвор, Кайен. Осъденият е непоправим. Способен да подбуди и ръководи бунт. Необходимо е постоянно наблюдение.

Сен Мартен дьо Ре. Обектът проявява дисциплинираност, но без съмнение упражнява прекомерно голямо влияние над другарите си. Би се опитал да избяга независимо откъде.

Сен Лоран дьо Марони. Упражнил грубо насилие над трима надзиратели и един ключар, за да избяга от болницата. Върнат от Колумбия. Добро поведение по време на следствието. Лека присъда от две години в изолатор.

Изолаторът в Сен Жозеф. Примерно поведение до момента на освобождаването.

— Добри ми Папи, като имаме предвид тези данни, не можем да очакваме със спокойно сърце бъдещите ви прояви като наш пансионер — рече директорът, когато му върнах документа. — Искате ли да сключите един договор с мен?

— Защо не? Зависи от договора.

— Вие сте човек, който без съмнение ще направи всичко възможно да избяга от островите въпреки всички трудности по пътя си. Не е изключено дори да успеете. А аз имам още пет месеца служба като управител на островите. Знаете ли какво му струва на коменданта едно бягство? Годишната му заплата. С други думи, губи цялото допълнително възнаграждение, което е получавал заради работата в колониите. Отпуската му се отлага с шест месеца и се съкращава само на три. А ако следствието докаже, че бягството е станало в резултат на недоглеждане от негова страна, губи и една нашивка от пагона си. Както виждате, работата е сериозна. Ако искам да бъда честен към дълга си, не мога да ви тикна в килия само защото сте готов на бягство. Освен ако не измисля някакви несъществуващи нарушения от ваша страна. А това аз не мога да сторя. Затова бих желал да получа думата ви, че до моето напускане на островите няма да се опитвате да избягате. Пет месеца.

— Господин комендант, давам ви честната си дума, че няма да напусна това място, докато вие сте тук, при условие, че не забавите отпътуването си повече от шест месеца.

— Със сигурност ще замина, преди да са изтекли пет месеца.

— Добре. Попитайте Дега, той ще гарантира, че държа на думата си.

— Вярвам ви.

— Но и аз от своя страна ще ви поискам нещо.

— Какво?

— През тези пет месеца искам да върша работа, от която ще мога по-късно да се възползвам. Дори може да пожелая и да се преместя на друг остров.

— Дадено. Но всичко това да си остане между нас.

— Да, господин комендант.

Той повика Дега, който го убеди да не ме слага при онези с „добро поведение“, а при истински закоравелите престъпници — в сградата на „опасните“, където се намираха всички мои приятели. Връчиха ми торба с каторжнически вещи, а комендантът ми даде допълнително няколко панталона и бели сака, конфискувани от шивачите.