У. Гиър - Вълчият талисман

— Значи тя е в негови ръце!

— Не. — Пелинов дух поклати глава. — Но и той търсеше нея. След като си отиде, заваля сняг. Слязох до лагера и огледах телата. Наистина я нямаше там. Тръгнах по следите на Храбър мъж, за да се уверя, че не я е отвлякъл, и го следвах цял един ден. — Той пое дълбоко дъх. — Беше се упътил към лагера на Строшените камъни, както и бе заявил, че смята да направи. Тогава се обърнах на юг и огледах лагера на Земните хора.

— Къде може да е тогава? — Запита объркан Бягащ като вятъра.

Пелинов дух стисна кокалестите си юмруци.

— Не знам. Просто не знам.

Бягащ като вятъра се опитваше да овладее нарастващото си отчаяние.

— Пелинов дух премести поглед върху Черна луна.

— Какво смяташ да правиш с мен?

Черна луна замислено го огледа, обръщайки внимание на разпокъсаното му облекло и дълбоките бръчки по лицето му.

— Казваш, че кланът ти е мъртъв.

Той се изсмя — смехът му бе ужасяващ.

— Всичко, което някога съм представлявал… или съм обичал, е мъртво — той посочи Бягащ като вятъра — освен този млад мъж.

Гореща мазнина застана до Черна луна.

— Тогава желаеш ли да станеш Черно острие?

Пелинов дух поклати глава.

— Не, Човеко с летяща душа. Аз съм последният от клана Бяла глина. И ще умра като такъв.

През насъбралите се хора като дълбоко подводно течение премина удивен шепот.

— Не! — извика Бягащ като вятъра, щом осъзна какво казва Пелинов дух. — Ще те убият, чичо!

Възрастният мъж постави мазолестите си ръце на раменете му. На устните му се изписа кисела усмивка:

— Е, значи ще ме убият, племеннико. Аз само дойдох да те видя за последен път. Трябваше да разбера какво се е случило с теб. Ти си всичко, което ми е останало.

— Обявявам го под своя закрила — извика Бягащ като вятъра. Този човек ми е чичо. Има право да живее в палатката ми. Аз ще се грижа за него.

Един мъж застана до Черна луна, поглеждайки изпитателно ту единия ту другия.

Черна луна закрачи напред-назад. Обърна се и разтвори широко ръце, питайки Гореща мазнина:

— Какво да направим? Какво ни става? Не мога да заповядам на Един мъж да го убие. Не и след всичко, което чухме тук днес.

Гореща мазнина се приближи до Пелинов дух и живите му очи се спряха изпитателно на лицето на последния от клана Бяла глина.

— Колко лета изминаха, откакто се видяхме за последен път?

— Пет, мъдрецо. Беше на сборището северно от Реката на буболечките. Тогава Седемте бика се ожени за Дивата слива.

Гореща мазнина изсумтя и се почеса по ухото:

— Толкова отдавна?

Един мъж застана до Бягащ като вятъра и каза тихо:

— Аз ще дам от моето месо, за да се нахрани Пелинов дух.

Замаяните сетива на Бягащ като вятъра отказваха да му служат. Откъслечните спомени за Бяла пепел се бореха със загрижеността за съдбата на Пелинов дух и скръбта му от изтребването на клана Бяла глина… и толкова много обични приятели.

Черна луна вдигна ръце и ги отпусна. След това се обърна към хората:

— Чухте думите на Пелинов дух. Чухте и тези на Един мъж, онова, което каза Отстъпва място, и онова, което каза Бягащ като вятъра. Аз не мога да говоря от името на целия клан, но лично аз не мога да прогоня този човек. Не мога да прибавя нови нещастия към онова, което вече го е сполетяло. Съветът ми е да му позволим да остане. Да остане с нас като последния от клана Бяла глина.

Един мъж вдигна ръце, призовавайки към внимание:

— Всички ме познавате. Познавате смелостта на Един мъж. Бил съм се за клана Черно острие. Отдал съм му душата си. Знаете, че Един мъж е горд и силен. И въпреки това видях и чух неща, които ме плашат, защото не разбирам какво става със Слънчевите племена. Може би за нас идва нов начин на живот. Може би всички трябва да се вгледаме в съдбата на клана Бяла глина и да помислим за нещастията, които са го сполетели. Може би трябва спокойно и внимателно да научим всичко, което успеем, за да се опитаме да видим пътя, по който ще ни поведат Гръмовната птица и Богът-мечка.

Военният водач на Черните острия кимна с глава към Пелинов дух:

— Аз предлагам да приемем Пелинов дух като гост. — Суровият му поглед обходи кръга. — Той дойде тук сам, знаейки че ще трябва да се бие с целия клан Черно острие. Човек, който е способен да стори това, е доказал смелостта и достойнството си пред Един мъж.

Огненият заек скочи на крака и вдигна високо стиснатия си юмрук:

— Какво става тук? Какво става с нас? С всичко? Помислете само какво чухме тук днес. Да не би Силата да се е обърнала срещу нас? Всичко се разпада като стара дреха, съшита с изгнили жили. Не ме интересува дали този човек от клана Бяла глина ще живее при нас. Имам само един въпрос: какво ще правим с Кухите флейти?