У. Гиър - Вълчият талисман

Съпругата на Черна луна — Отстъпва място — се изправи и огледа кръга. Преживените от нея петдесет зими личаха отчетливо върху покритото и с бръчки лице. Тя размърда устни, прокарвайки език по празнините, останали след окапването на зъбите и. Беше облечена в обработена на дим рокля от еленова кожа, обшита с украшения от лосови кости, които блестяха на слънцето. Вратната линия бе опасана с черупки от перлени миди.

Тя въздъхна тежко и поклати глава.

— Слушам думите ви… и сърцето ми изстива. Изправени сме пред проблем, за който не сме и подозирали. Клановете винаги са се били помежду си, но това се правеше, за да поддържаме силния си дух.

Тя огледа кръга с присвити очи, извръщайки се на схванатите си глезени.

— Нещата се промениха през последните няколко години. Разбихме Бялата глина. Когато го сторихме, знаехме, че ни трябват нови ловни полета. Спомням си как навремето воините ни крещяха и танцуваха в чест на своята мощ. Навремето аз също Възпявах хвалебствията на Черните острия, но сърцето ми бе угрижено. В никоя от легендите на племената не се споменава някой клан да е бил сполетян от участта на клана Бяла глина. Някои от тях са се сливали, други са се отцепвали и са образували нови кланове — както Черните острия са се отцепили от клана на Осата във времената, преди да се е родил дядо ми. Но това, че опустошихме лагера на Бялата глина, ме тревожеше. Майка ми беше Бяла глина.

Сега чух разказа на Бягащ като вятъра, как кланът Бяла глина е бил преследван и нападан от Племето на вълка. В старите времена никой от клановете на Слънчевите хора не се е боял от останалите племена. Когато поискахме да притежаваме земята от Опасната река на юг до долината на Дебелия бобър, прогонихме оттам Племето на Бялата птица. Прогонихме ги чак на изток, отвъд равнините на Късата трева. Може би те са накарали Племето на вълка да се бие с нас — някога двете племена са били сродни, според техните легенди. Вероятно бихме могли да прогоним и Вълчето племе.

Тя наклони глава.

— Но сега става нещо. Ние винаги сме се придвижвали на юг. От лова на тюлени и мускусни волове постепенно сме преминали на елени карибу, а оттам — на бизони. Дошли сме толкова далече на юг, че вече не виждаме карибу, а другите видове елени се намират само на север от тук. Сега ловуваме лосове и антилопи, когато бизоните се срещат рядко. Зная откъде сме дошли, но сме се придвижвали в продължение на няколко поколения. Сега чувам, че дори кланът Зелен камък се придвижва на юг. Не просто сменя мястото на лагерите си, а вероятно се преселва на юг завинаги. Всичко се е променило. Аз съм преживяла много вражески нападения, но никога не съм чувала или виждала цели кланове да са принудени да се местят на такива големи разстояния.

Тя потри носа си и се прокашля.

— Аз вече остарявам. Не ми се иска да бягам като изгладнял през зимата койот, както това стана с клана Бяла глина. Според мен имаме три възможности. Да останем тук и да се опитаме да се сражаваме с всички кланове. Да тръгнем на изток и да се опитаме да прогоним Строшените камъни от териториите им. Или пък да тръгнем на юг и да прехвърлим тези Странични планини. От трите възможности най-разумно ми изглежда да тръгнем на юг. Казвам го, защото винаги сме се движили в тази посока.

Костите на Отстъпва място изпукаха, докато сядаше на мястото си.

Черна луна се извърна към Бягащ като вятъра:

— Какво ще кажеш за южните райони?

Той се изправи и огледа съвета. Хората го наблюдаваха с любопитство и уважение. Из всички лагери се бяха разнесли историите за предизвикателството, което бе отправил на Един мъж, за капана, който бе устроил на Строшените камъни и за дръзкото му преминаване през бойния лагер на Кухите флейти.

Той събра ходила.

— На юг, отвъд онези хребети, се простират Страничните планини. Зад тях е разположена долината, за която са ни разказвали Търговците… мястото, където живеят Земните хора. Съветът ми е да отидем там. Братът на баща ми плени едно… — Той се усмихна тъжно, но никой сякаш не забеляза паузата. — Нека започна отначало. Когато живеех в клана Бяла глина, Пелинов дух открадна едно момиче от Земните хора. Те имат достатъчно храна, но живеят доста по-различно от нас. Казвам ви, че можем да се придвижим на юг до онези територии и да намерим място, където да заживеем.

Той смръщи вежди.

— Трябва да направим избор. Изборът е болезнен и може би само аз мога да говоря за него, защото съм преживял вече подобна ситуация. Всички ние сме Слънчеви хора. Когато воюваме с другите кланове, воюваме със собственото си племе. Думите на Отстъпва място бяха пропити от Силата, когато каза, че стореното с клана Бяла глина я е разтревожило.