У. Гиър - Вълчият талисман

Гласът на Храбър мъж изразяваше нарастващата му радост:

— От дълго време чакам този миг. — Повдигна с пръст брадичката и. — Сега вече нищо не може да застане на пътя ми. — Снижи глас. — Тази нощ, Бяла пепел, Силата ти ще стане моя. И това дори ще ти хареса. — Хвърли поглед към високата жена, която продългаваше да се взира в Бяла пепел с присвити очи. — Благодарение на нещата, на които ме научи Бяла врана.

— Ще видим, Храбър мъж. Ще видим дали няма да се върнеш при мен — в гласа на Бяла врана се долавяше зле прикрита заплаха.

Храбър мъж изкуцука до една голяма палатка, която се издигаше самотна в центъра на лагера, и извика:

— Доведете я. Сега тя е моя.

Куц! Значи Храбър мъж е окуцял! „Куц воин — беше казал Лош стомах в нощта, когато го бе споходило ужасното Съновидение. — Гръмовна птицо, не!“

Бизонски скок я сграбчи ловко, когато тя се опита да отскочи настрани, и я вдигна във въздуха. Държеше я така, че тя можеше само да се мята глупаво върху мускулестото му рамо.

— Отпусни се, Бяла пепел — говореше и успокояващо Бяла врана, докато вървеше след тях. — Обучила съм го специално за теб. В душата му се крие енергия, която завладява напълно мъжествеността му. Той бе любознателен ученик, а аз бях добър учител. Ще ти хареса много повече от чифтосването с обикновените воини.

— Застъпи се за мен! — молеше я Бяла пепел. — Не му позволявай да го направи! Не те ли е грижа? Ако наистина го обичаш, нима искаш той да ме обладае?

Бяла врана понижи сластно глас:

— О, смятам, че в края на краищата той ще се върне при мен. От теб Храбър мъж иска само дете и да се сдобие със Силата ти. Нека посее семето си в теб, Бяла пепел. Ако не друго, поне може да ти хареса. Както вече ти казах… той е доста добър.

Бизонски скок спря пред високата палатка. Бяла пепел видя символите на Силата — Спиралите, Свещения вълк и Слънцето, изрисувани върху кожените покривала.

— Остави я върху кожите, ето тук — нареди Храбър мъж. Онова, което ще се случи, ще бъде видяно в Лагера на мъртвите.

Бизонски скок я положи върху натрупаните кожи. Бяла пепел стисна зъби и очите и се замъглиха от сълзи на безсилие. Всичко щеше да се повтори. Не можеше да се бори с толкова хора.

— Храбър мъж? — Стараеше се гласът и да не трепери. — Какво е станало с теб? Не си ли спомняш как беше едно време? Какво се е случило с юношата, с когото се смеехме заедно? Какво стана с неговата доброта… с мъжа, когото обичах?

Той вдигна поглед към нощното небе, където бяха започнали да блещукат звезди. Жълтата светлина от огъня озаряваше меките гънки на дрехите му.

— Силата ме призова. Силата не обича мекушавите по сърце или сантименталните. Онзи Храбър мъж, когото ти познаваше, умря в Лагера на мъртвите. Там душата ми се освободи от слабостите си, както кората се свлича от старото дърво. Остава само коравата вътрешност.

— Моля те, заради всичко, което сме преживели заедно, не прави това. Пусни ме да си вървя. Никога повече няма да ме видиш. Аз само искам да…

— Вече е твърде късно. — Той вдигна ръце към звездите. — Идва ново бъдеще и Силата избра мен, за да поведа хората към него.

Тя прехапа устна:

— А защо точно аз?

— Гласовете ми го казаха много отдавна. Ти притежаваш Силата. Чрез теб ще намеря пътя към златистата мъгла. Чрез твоята Сила ще се науча как да владея това място и да създам нов начин на живот. Гласовете ми казват, че тази нощ ти ще заченеш моя син и той ще стане велик и Могъщ, както никой друг не е бил преди него.

Храбър мъж се пресегна и изпъшка — очевидно кракът го болеше. Той вдигна някакъв предмет от един върбов триножник.

— Виждаш ли това? То представлява Духовното сърце на Вълчето племе.

„Вълчият Талисман! — Видението от Съня на Лош стомах изплува в съзнанието и. — Твърде късно. Закъснели сме, Лош стомах, съжалявам. Трябваше да направя всичко възможно, за да стигнем по-бързо тук. Аз съм виновна. Аз забавих пътуването ни. Страхът ми от Племето на вълка…“

— И смяташ да го хвърлиш в огъня, след като свършиш с мен. — Усещаше думите като чакъл в устата си.

Храбър мъж кимна.

— Ти действително притежаваш Силата. Разбрала си… и сега разбираш защо трябва да те имам. Знаеш какво ти е отредила Силата… и какво е отредила на мен. То ще се сбъдне, Бяла пепел. Колкото и да ме мразиш, аз трябва да те подчиня на волята си. Не можеш да се бориш със Силата… а аз я притежавам. — Разклати Вълчия Талисман. — Това нещо се опита да ме убие… но Храбър мъж устоя. То се опитва дори и сега, но гласовете на Духовете ме предупреждават навреме, така, че да мога да се защитя.