У. Гиър - Вълчият талисман

Така или иначе имаха нужда от повече дървена мъзга. Тя бе изгорила последната от запасите си, смесена с черна ралица, когато в дрехите и в косата на Корен се бяха появили въшки. Бяха опушили всичките си завивки и кожи, за да прогонят тази ситна напаст.

Котешка опашка извика за поздрав от края на лагера и спря колкото да влезе за малко в колибата на Борова шишарка. Излезе от там с мях за вода и започна да пие жадно. Взе водата със себе си, приближи се до Ларкспър и клекна при нея под сянката.

— Здравей, бабо. Доста дълго потичах.

— Е, най-сетне дните станаха топли за тичане. — Тя примигна; напоследък очите и смъдяха непрекъснато. Сигурно бе седяла прекалено дълго на дима от огньовете през целия си живот. — Рано се връщаш. Напълнихте ли торбите?

Котешка опашка изтри потта от широкото си чело и се загледа с присвити очи към пелиновите храсти.

— Повечето от нас. Другите вероятно ще тръгнат насам утре сутринта.

Ларкспър отпъди една муха.

— И какво друго?

Котешка опашка обгърна с мазолести ръце коленете си и премести тежестта на тялото върху петите си.

— Малкият крак мина покрай нас на път от лагера Трите устия — връщаше се при племето на жена си край Лошата вода.

— Е, и?

— Разтревожен е. — Котешка опашка изпусна дъха си, изразявайки безпокойство. — Детелината по цял ден говорела за омагьосване.

— В лагера Трите устия непрекъснато ги е страх от омагьосване.

— Знам. Но Малкият крак е израстнал там. Казва, че Детелината се страхувала дори повече от Зелен огън. Според него леля му почти се е побъркала. Изглежда, Херингът — мъжът на Звездица — е видял магьосник.

Ларкспър се напрегна.

— Видял го е?

— Поне така казва Малкият крак. Някой обикалял около лагера Трите устия. Намерили следи… а и Херингът казва, че е видял някого в пелиновите храсти.

— Но не е говорил с него? Не го е разпознал?

Котешка опашка направи гримаса.

— Не и според думите на Малкия крак. На него май не му се говореше много за това. Трябваше едва ли не да му изтръгваме думите. Неспокоен е и изглежда, че и той е малко уплашен. Знае какви приказки се носят за омагьосването в лагера Трите устия, но е живял достатъчно дълго и с клана на Костен пръстен и не е толкова суеверен. Най-лошото е, че който и да е бил този магьосник, той се е навъртал около лагера точно когато Зелен огън е умряла.

— Аха — изсумтя Ларкспър. Тя го погледна с крайчеца на окото си. — И какво още казва?

— Помниш ли онзи зелен пламък, който проряза небето? Кошничка загубила детето си точно по същото време. Малкият крак казва, че сега сестра му е в по-лошо състояние от Зелен огън и Детелината, взети заедно. — Котешка опашка не откъсваше поглед от прохладните хълмове на Зелената планина. — Детелината е решила да обвини Черната ръка в магьосничество по време на Сборището.

Ларкспър потърка лице с мазолестата си ръка.

— Това не би било добре. — Тя помисли малко. — Но нали никой не е разпознал Черната ръка.

Котешка опашка поклати глава:

— Никой не е видял нещо определено — поне това ми каза Малкият крак.

Ларкспър присви очи. Черната ръка щеше да дойде в лагера на Облите скали, преди да тръгне за Сборището. Това щеше да и даде малко време.

— Знаеш ли, ако някой открито обвини Черната ръка в магьосничество — особено по време на Сборището — мълвата за това ще плъзне с бързината на горски пожар. А той ще пътува с нас.

Котешка опашка подъвка устната си.

— Реших, че това е достатъчно важно, за да дойда и да ти кажа. Борова шишарка е разтревожена. Мислеше, че Черната ръка вече може да е пристигнал. Зная, че ще дойде тук.

Тя го изгледа замислено.

— Кажи си мнението, Котешка опашка. Винаги си разсъждавал трезво.

— Мисля, че каквото и да стане, Черната ръка ще си има неприятности. Едва ли някой ще се осмели да се нахвърли върху него на Сборището. Хората само ще говорят помежду си. Но лагерът Трите устия е доста влиятелен. Думата на неговите водачи се слуша. — Котешка опашка разпери ръце. — Винаги съм харесвал Черната ръка. Ако той каже на хората, че е изгубил Силата си, това до голяма степен ще намали страховете им.

— Така е. — Хората знаят, че магьосниците не се женят. Ларкспър подръпна брадичката си. — Я чуй, ти винаги слушаш и наблюдаваш какво се говори, но знаеш да си държиш езика зад зъбите и не плещиш празни приказки само за да се наслаждаваш на гласа си. Винаги съм се възхищавала на това твое качество. Познаваш Черната ръка от много сезони насам. Какво мислиш за него и Горчив храст?