Уилям Гибсън - Нулев брояч

— И й викам на тая кучка, значи, или ги качваш тези оптоизолатори заедно с изключвателите на Сладката Джейн, или ще ти залепя задника за преградата с уплътнителна паста… — Пресипналият женски смях накара Марли да вдигне поглед от чинията суши. Трите жени седяха през две празни маси от нея, тяхната маса беше затрупана с халби бира и купчини стиропорови подноси, омазани с кафяв соев сос. Едната от тях се оригна шумно и отпи глътка бира.

— И как й дойде, Рез? — Това по някакъв начин беше повод за още по-дълъг смях, и жената, която първа беше привлякла вниманието на Марли, обхвана глава с ръце и се захили така, че раменете й се затресоха. Марли гледаше с празен поглед триото, чудейки се какви ли са те. Смехът се успокои, и първата жена отново седна, бършейки сълзите от очите си. И трите са доста пийнали, реши Марли, млади, шумни и груби. Първата жена беше слаба, с остро лице и широки сиви очи над тънък прав нос. Косата й имаше някакъв невъзможен сребрист оттенък, подрязана късо като на ученик. Носеше твърде голям брезентов жакет или яке без ръкави, цялото в издути джобове, копчета и правоъгълни ивици велкро. Беше разкопчано и откриваше откъм мястото на Марли малка кръгла гърда, обхваната от нещо, приличащо на сутиен от фина розова и черна дантела. Другите две бяха по-стари и по-пълни, и мускулите на голите им ръце се очертаваха рязко в идващата като че ли отникъде светлина на терминалното кафе.

Първата жена сви рамене вътре в широкото яке.

— Не че би го направила, де.

Втората отново се разсмя, но не толкова сърдечно, и погледна хронометъра си, окачен на ръката й на широка кожена каишка.

— Време ми е. Трябва да отскачам до Цион, след това осем контейнера алги за шведите. — Бутна стола си назад, изправи се и Марли прочете избродираната кръпка върху раменете на черния й кожен жакет:

О’ГРЕЙДИ — ВАДЖИМА

ЕДИТ С.

ИНТЕРОРБИТАЛЕН ТРАНСПОРТ

Жената до нея също се изправи и придърпа нагоре торбестите си дънки.

— Казвам ти, Рез, оставиш ли тая путка да те метне с прекъсвачите, името ти ще пострада.

— Извинете ме — намеси се Марли, борейки се с несигурността в гласа си.

Жената в черния жакет се обърна и я изгледа?

— Да? — Огледа я отгоре додолу, без да се усмихва.

— Видях на жакета ви името Едит С. Това кораб ли е? Космически кораб?

— Космически кораб? — Жената до нея повдигна вежди. — О, да, сладурче, цял грамаден космически кораб!

— Влекач е — каза жената в черния жакет, обърна се и тръгна към изхода.

— Искам да ви наема — каза Марли.

— Да ме наемеш? — Сега всички я гледаха, лицата им бяха безизразни и без усмивка. — Какво ще рече това?

Марли заровичка из черната брюкселска чанта и измъкна половината от пачката Нови Йени, която туристическият агент Палеологос й беше върнал, след като си беше удържал таксата.

— Ще ти дам това…

Момичето с късата сребриста коса подсвирна тихичко. Жените размениха погледи. Тази в черното сви рамене.

— Исусе Христе. Къде искаш да ходиш? До Марс ли?

Марли отново се зарови в чантичката и измъкна сгънатата синя хартийка от пакет Голоаз. Подаде я на жената с черния жакет, която я разгъна и прочете орбиталните координати, записани със зелен фулмастер от Ален.

— Е, — каза жената, — това е доста кратък полет за тези пари, но О’Грейди и аз трябва да сме в Цион в 23.00 GMT. Договор. Ти какво ще кажеш, Рез?

Тя подаде хартийката на седналото момиче, което я прочете, погледна нагоре към Марли и попита:

— Кога?

— Сега, — отвърна Марли, — веднага.

Момичето се опря на масата и се надигна, краката на стола й изтракаха по керамичния под, и жакетът й се разтвори, показвайки на Марли, че това, което беше сметнала за сутиен от розова и черна дантела, е всъщност татуирана роза, която изцяло покриваше лявата й гърда.

— На път сме, сестричко, наличността в брой.

— Има предвид че иска парите сега — обади се О’Грейди.

— Не искам никой да знае къде отиваме — каза Марли.

Трите жени се разсмяха.

— Улучила си подходящото момиче — каза О’Грейди, и Рез се ухили.

Заваля дъжд, когато той отново обърна на изток, насочвайки ги към крайните предградия на Агломерата и опушения пояс на промишлените зони. Валеше като плътна стена, заслепявайки го, докато не откри ключа за чистачките. Руди не се беше погрижил за тях, така че трябваше да намали скоростта, воят на турбината премина в рев, и продължи по крайпътната ивица. Апроновата торба застъпваше накъсаните кожуси на стари камионни гуми.