Уилям Гибсън - Нулев брояч

— Купища дрънканици. Нещата звучаха далеч по-смислено преди вие да почнете да се мешате в тях.

— Не сме ги довели ние, Тъпкачо — каза тя. — Те просто си бяха тук, и ни намериха, защото ги разбрахме!

— Същите дрънканици — уморено каза Тъпкача. — Каквото и да са те, и откъдето и да са дошли, те просто са се нагодили към това, което няколко откачени чернилки са очаквали да видят. Чактисваш ли? Няма една капка начин там вътре да има к’вото и да било, на което да трябва да му плямпаш на шибан тарамбукски хаитянски! И ти, и твоят вуду култ просто сте видели тези работи, и сте видели далаверата, и Бийвър и Лукас и останалите са преди всичко бизнесмени. А тези проклети неща си ги бива да сключват сделки! Естествено е! — Той зави капачката на бутилката и я бутна обратно в чекмеджето. — Знаеш ли, захарче, може би просто някой много голям, с купища мускули в мрежата просто те използва. Проектира ти тези неща, всичките тези глупости… И ти знаеш, че това е възможно, нали? Нали, Джаки?

— Няма начин — каза Джаки. Гласът й беше студен и равен. — Но не мога да обясня откъде го знам…

Тъпкача измъкна черна пластмасова кутийка от джоба си и започна да се бръсне.

— Да-да — каза той. Бръсначът бръмчеше покрай линията на челюстта му. — Живял съм в киберпространството осем години, нали? Е, добре, знам, че там нямаше абсолютно нищо, поне не тогава… Както и да е, искаш ли да се обадя на Лукас, или да те успокоя по един или друг начин? Имаш ли телефона на Ролса му?

— Не. Не си давай зора. По-добре да не вдигаме много шум, докато не се появи Бийвър. — Тя се изправи, махна тродите и взе шапката си. — Отивам да се опъна и да пробвам да поспя. Хвърляй по едно око на Боби… — Обърна се и излезе. Изглеждаше, като че ли ходи насън, всичката й енергия беше изчезнала.

— Великолепно — каза Тъпкача, прокарвайки бръснача по горната си устна. — Искаш ли едно питие? — попита той Боби.

— Ами, — започна Боби, — май е малко рано…

— За теб, може би. — Тъпкача пъхна бръснача обратно в джоба си. Вратата се затвори зад Джаки, и той се наведе леко напред.

— Как изглеждат те, малкия? Зърна ли нещо?

— Някак си сивкави. Мъхнати…

Тъпкача изглеждаше разочарован. Облегна се обратно назад в стола.

— Не вярвам да можеш да ги видиш добре, освен ако не си част от нещата. — Той потропа с пръсти по ръкохватката на стола. — Мислиш ли, че са реални?

— Ами, не бих пробвал да си правя бъзици с някой от тях…

Тъпкача го изгледа.

— Не би? Е, може да си по-хитър, отколкото изглеждаш. И аз също не бих пробвал да си правя бъзици с тях. Излязох от играта преди да почнат да се появяват…

— И какво мислиш, че са те?

— Аха, и ставаш още по-хитър… Просто не знам. Както казах вече, нещо ми е трудно да преглътна, че те са група хаитянски вуду божества, но кой знае? — Той присви очи. — Възможно е да са вирусни програми, които са тръгнали по мрежата и са се възпроизвеждали, и са станали наистина умни… И това вече е страшничко; може би Тюринговите ченгета искат да не се вдига шум. Или пък може ИИ-тата да са намерили начин да отцепват части от себе си в мрежата, от което Тюринговците ще пощуреят. Познавах един тибетчанин, правеше хардуерни джаджи за жокеите, та той казваше, че са тулпи.

Боби премига.

— Тулпата е мисловна форма, нещо от сорта. Предубеждение. Наистина големите хора могат да създадат нещо като призрак, направен от негативна енергия. — Той сви рамене. — Още дрънканици. Като на вуду приятелите на Джаки.

— Ами, имам чувството, че Лукас и Бийвър и останалите направо твърдо играят като че ли всичко това е реално, не като че ли е просто идея…

Тъпкача кимна.

— Точно така. И освен това намазват от цялата работа наистина много яко, така че там има нещо. — Той сви рамене и се прозя. — И аз трябва да поспя. Можеш да правиш каквото искаш, стига да си държиш ръцете по-далече от дека ми. И не се опитвай да излезеш, иначе десет вида аларми ще се съдерат да пищят. В хладилника зад бара има сокове и сирене и дрога…

Боби реши, че мястото все още е малко страшничко, дори при положение че сега беше негово, но че е достатъчно интересно, за да си струва шубето. Той се разходи напред-назад зад бара, докосвайки дръжките на кранчетата за бира и хромираните им отвори. Имаше машина за правене на лед, и друга, която цедеше вряла вода. Той си направи една чаша японско бързоразтворимо кафе и прегледа списъка от аудиокасети на Тъпкача. Никога не беше чувал за който и да било от съставите или певците. Чудеше се дали това означава, че Тъпкача, който е стар, обича старите работи, или че всичко това е толкова ново, че няма да стигна до Баритаун през Леон поне още две седмици… Под сребристо-черния универсален кредитен пулт на края на бара откри оръжие, малък дебел автоматичен пистолет с пълнител, стърчащ право надолу от дръжката. Беше залепен под бара с ивица от зеленикаво велкро, и той реши, че няма да е добра идея да го пипа. След малко вече не се чувстваше наплашен, само му беше скучно и нервно. Взе изстиващото кафе и отиде сред масичките. Седна до една и си представи, че е Нулевият Брояч, най-големият пултов герой в Агломерата, и че чака някакви типове да дойдат да обсъждат една сделка, да предложат някакъв набег, от който те остро се нуждаят и който никой друг освен него не би могъл и да си помисли да направи.