Уилям Гибсън - Нулев брояч

Той я погледна накриво с палци, закачени за предните джобове на черните Левис.

— Сам, — добави тя, — не се бой.

Пако подкара Ситроен-Дорнието надолу по Шампс, покрай северния бряг на Сена, след това нагоре през Ле Хале. Марли беше потънала в изумително меката кожена седалка, с шевове, по-красиви от тези на брюкселското й яке, и си наложи да изпразни мозъка си докрай, до липса на чувства. Бъди само очи, каза си тя. Само очи, тялото ти е просто тежест, притисната плавно назад от скоростта на тази развращаващо скъпа кола. Избръмчаха през Площада на Невинните, където проститутките се пазаряха с пилотите на товарни коптери в bleu de travail. Пако шофираше без усилие по тесните улички.

— Защо казахте: „Не ми причинявай това“? — Той вдигна ръка от пулта на кормилото и постави слуховия приемник в ухото си.

— Защо си подслушвал?

— Защото това ми е работата. Изпратих една жена да се качи в кулата срещу неговата, на двайсет и втория етаж, с параболичен микрофон. Телефонът в апартамента му беше отрязан, иначе щяхме да използваме него. Тя се качи, разби една празна квартира на западната страна на кулата, и насочи микрофона си точно навреме, за да ви чуем да казвате: „Не ми причинявай това“. Сама ли бяхте?

— Да.

— И той беше умрял?

— Да.

— Защо тогава го казахте?

— Не знам.

— Кой смяташ че ви е причинявал нещо?

— Не знам. Може би Ален.

— Какво ви е причинявал?

— Това, че е мъртъв? Че усложнява нещата? Кажи ми ти.

— Вие сте трудна жена.

— Пусни ме да сляза.

— Ще ви откарам до апартамента на приятелката ви…

— Спри колата.

— Ще ви откарам до…

— Ще отида пеша.

Ниската сребриста кола приближи до тротоара.

— Ще ви звънна в…

— Приятна вечер.

— Сигурни ли сте, че не бихте предпочели някоя от станциите? — запита г-н Палеологос, слаб и елегантен като богомолка в бялото си сако. Косата му също беше бяла и сресана назад с изключително внимание. — Ще бъде по-евтино и много по-весело. Вие сте много красиво момиче…

— Извинете ме? — Тя рязко отклони вниманието си от улицата зад набраздения от дъжда прозорец. — Какво? — Френският му беше тромав, ентусиазиран и със странен акцент.

— Много красиво момиче. — Той се усмихна формално. — Не бихте ли предпочели един празник в групата Мед? С хора на вашата възраст? Еврейка ли сте?

— Моля за извинение?

— Дали сте еврейка?

— Не.

— Жалко — каза той. — Имате скулите на един тип елегантни млади еврейки… Имам чудесна отстъпка за петнайсет дни на Йерусалим Едно, великолепни условия за цената. Включва скафандри под наем, храна три пъти дневно, и директна совалка от тора на JAL.

— Скафандри под наем?

— На Йерусалим Едно още не са стабилизирали напълно атмосферата — каза г-н Палеологос, бутайки купчинка розови филмчета от единия край на бюрото към другия. Офисът му беше мъничка стаичка със стени, покрити с холографски изгледи от Порос и Макао. Беше избрала неговата агенция заради неизвестността й, и защото беше възможно да я посети без да напуска малкия търговски комплекс в станцията на метрото до Андреа.

— Не — каза тя. — Станциите не ме интересуват. Искам да отида тук. — Тя потупа написаното на смачкания син пакет от Голоаз.

— Добре. Това е възможно, разбира се, но нямам списък на местата в хотелите. При приятели ли отивате?

— Пътувам по работа — каза тя нетърпеливо. — Трябва да тръгна веднага.

— Много добре, много добре. — Г-н Палеологос взе евтин на вид преносим терминал от подставката зад бюрото му. — Бихте ли ни дали кредитния си код, моля?

Тя бръкна в черната си кожена чанта и измъкна дебелата пачка Нови Йени, които беше измъкнала от чантата на Пако, докато той оглеждаше апартамента, където Ален беше умрял. Парите бяха завързани с червен полупрозрачен ластик.

— Искам да платя в брой.

— О, скъпа, — Г-н Палеологос протегна розовия си пръст и докосна най-горната банкнота, като че ли очакваше тя да изчезне. — Разбирам. Хм, сигурно разбирате, по принцип не бих правил бизнес по този начин… Но предполагам, че нещо ще може да се уреди.

— Бързо, — каза тя, — колкото се може по-бързо.

Той я изгледа.

— Разбирам. Бихте ли ми казали, моля, — пръстите му се раздвижиха над клавишите на преносимия терминал, — името, под което бихте желали да пътувате?

Търнър се събуди в тихата къща и чу песента на птиците по ябълковите дървета в неподдържаната градина. Беше спал на разбитата кушетка, която Руди държеше в кухнята. Наля вода за кафе, пластмасовите тръби до резервоара на покрива свиреха, докато той пълнеше тенджерата, остави я върху пропановата горелка и излезе на верандата.