Нийл Геймън - Звезден прах

— Няма значение. Моето сърце е у него. Надявам се сестрите ти да не ти се карат много, като се прибереш без нищо.

В този момент Тристан се приближи до Вечерна, хвана я за ръка и кимна на старицата.

— Разбрахме се. Всичко е наред.

— И за паланкина ли?

— О, майка ще пътува с паланкина. Наложи се да й обещая, че по някое време ще се появим в Бурелом, но това ще стане, когато решим. Искаш ли да си купим коне и да побродим из тези земи?

— И майка ти се съгласи?

— Къде ще иде — нехайно отвърна Тристан. — Аз да не прекъснах нещо?

— Почти привършвахме — каза Вечерна и се обърна към дребната старица.

— Сестрите ми ще бъдат справедливи, но жестоки — каза дъртата кралица на вещиците. — Но оценявам съчувствието ти. Имаш добро сърце, момиче. Съжалявам, че не стана мое.

Звездата се наведе и целуна старицата по сбръчканата буза. Грубите косми одраскаха меките й устни.

А после звездата и нейната истинска любов тръгнаха към стената.

— Коя беше тази бабишкера? — попита Тристан. Нещо ми се стори позната. Направи ли ти нещо?

— Нищо не ми направи. Една позната от пътя.

Зад тях останаха светлините на панаира, фенерите и свещите, и вещерските огньове, и самодивските светлини — като сън, слязъл от небето на земята. Пред тях в отсрещния край на поляната през неохраняваната пролука в стената се виждаше село Стената. Газени лампи и светилници, и свещи трепкаха в прозорците. В този момент се сториха на Тристан далечни и непознати като света от „Хиляда и една нощ“.

Погледна към светлините на Стената за последен път (нещо, което внезапно разбра със сигурност). Погледа ги известно време, без да каже нищо, хванал звездата за ръка. След това се обърна и двамата тръгнаха на Изток.

Мнозина смятаха за един от най-великите дни в историята на Бурелом деня, в който отдавна изгубената и смятана за мъртва лейди Уна (открадната като дете от вещица) се завърна в планинската земя. Имаше празненства и фойерверки и веселия (официални и други) цели седмици, след като паланкинът й пристигна с процесия, водена от три слона.

Радостта на жителите на Бурелом и всички негови владения достигна невиждани висоти, когато лейди Уна обяви, че по време на странстванията си е родила син, който поради отсъствието и предполагаемата смърт на последните й двама братя, е следващият наследник на трона. Всъщност той вече носел на врата си Властта над Бурелом, така им каза.

Двамата с младата му булка щели да пристигнат скоро, но лейди Уна не можела да обяви точната дата, което очевидно я дразнеше. Междувременно, докато тях ги нямало, обяви лейди Уна, тя щяла да управлява Бурелом като регент. Което и направи, и го направи много добре, и владенията по и около планината Хуон процъфтяваха и просперираха под управлението й.

Повече от три години изминаха, преди двама покрити с прах окъсани пътешественици с подбити ходила да пристигнат в граничния град на Бурелом, Клаудстендж, да наемат стая в странноприемницата и да изпратят прислугата за гореща вода и вана. Останаха в странноприемницата няколко дни и доста говориха с другите посетители и гости. През последната нощ от престоя им жената, чиято коса беше толкова руса, че беше почти бяла, и която леко накуцваше, погледна мъжа и каза:

— Е?

— Ами… Мама очевидно се справя отлично с управлението.

— Ти би се справил точно толкова добре, ако беше на трона — язвително отвърна тя.

— Сигурно. И накрая сигурно ще се озова точно там. Но не сме видели още толкова много места. Не сме се запознали още с толкова много хора. Да не говорим още колко неправди има за поправяне, колко злодеи има за побеждаване, колко гледки има за виждане и какво ли още не. Ти знаеш.

Тя се усмихна саркастично.

— Е, поне няма да ни е скучно. Но ще е добре да оставиш на майка си поне бележка.

Та така след това хлапето на съдържателя донесе на лейди Уна Буреломска един лист. Листът беше запечатан с восък и лейди Уна подробно разпита момчето за пътешествениците — били съпрузи, каза то — преди да разчупи восъка и да прочете писмото. Най-отдолу, след дежурните поздрави и благопожелания, пишеше:

Светът все още ни задържа. Очаквай ни, ще дойдем неочаквано.

Беше подписано от Тристан и до подписа му имаше отпечатък от пръст, който светеше и блестеше, и сияеше на тъмно като посипан с миниатюрни звезди.

На Уна не й остана нищо друго, освен да се съгласи. Изминаха още пет години, преди двамата пътешественици да се завърнат окончателно и завинаги в планинската крепост. Бяха прашни и уморени, и облечени в парцали, и отначало за срам и позор на цялата държава ги взеха за разбойници и скитници; чак когато мъжът показа топаза на врата си, се разбра, че е единственият син на лейди Уна.