Нийл Геймън - Звезден прах

— Някой млад човек, ако не греша. Красавица като теб.

Звездата кимна.

— Нещо такова.

— Аз се казвам Виктория — представи се младата жена. — Виктория Форестър.

— Аз съм Вечерна — каза звездата и огледа Виктория Форестър от глава до пети. — Значи ти си Виктория Форестър. Славата ти върви пред теб.

— Сватбата ли имаш предвид? — с радостен и горд поглед попита Виктория.

— Значи сватба? — Вечерна напипа топаза на кръста си, впери поглед в пролуката в стената и прехапа устни.

— О, горката! Що за звяр е този, дето те кара да го чакаш толкова дълго! Защо не отидеш да го потърсиш?

— Защото… — понечи да каже звездата, но млъкна. — Ами да. Ще взема да го потърся. — Небето отгоре беше набраздено от бели и сиви облаци, през които се виждаха сини петна. — Защо мама не е излязла? Щеше ми се първо да се сбогувам с нея. — И неохотно се изправи.

Но Виктория не възнамеряваше така лесно да пуска новата си позната и продължи да й бъбри за свидетели на бракосъчетанието, за специални разрешения за брак, които се издавали само от архиепископа, и какъв късмет имала, че Робърт познавал архиепископа. Сватбата била насрочена за след шест дни точно по обед.

А после Виктория повика някакъв достолепен джентълмен, който пушеше черна пура и се усмихваше все едно го болеше зъб, и го представи на звездата.

— Това е Робърт. Робърт, това е Вечерна. Тя чака приятеля си. Вечерна, това е Робърт Мънди. И следващия петък по обед аз ще стана Виктория Мънди. Може да се пошегуваш с това в речта си на сватбата, скъпи — че в петък ще се съберат два понеделника! 1 1 Името Мънди (Monday) означава понеделник. — Б. пр.

Г-н Мънди изпуфтя с пурата си и каза на бъдещата си съпруга, че определено ще обмисли тази възможност.

— Значи — попита Вечерна, подбираше внимателно думите си, — значи не се омъжваш за Тристан Торн!

— Не — каза Виктория.

— О! Добре — въздъхна звездата и отново седна до шатрата.

Още седеше там, когато след няколко часа Тристан се върна през пролуката в стената. Изглеждаше разсеян, но когато я видя, лицето му грейна.

— Хей, здрасти. Забавлява ли се, докато ме чакаше?

— Не особено.

— Съжалявам — каза Тристан. — Май трябваше да те взема с мен в селото.

— Не. Не трябваше. Ще живея само докато съм в Самодивската страна. Ако отида в твоя свят, ще се превърна в студен паднал от небето нащърбен и обгорял железен камък.

— Ама аз почти те накарах да влезеш с мен! — ужаси се Тристан. — Снощи.

— Да. Което само за пореден път доказва, че си глупак, мухльо, селяндур и…

— Тиквеник — помогна й Тристан. — Винаги си обичала да ме наричаш тиквеник. И простак.

— Ами да, всичкото това си, че и отгоре. Защо ме накара да те чакам толкова? Реших, че ти се е случило нещо ужасно.

— Съжалявам. Повече няма да те изоставям.

— Така ли? — напълно сериозно попита тя. — Сигурен ли си?

Той я хвана за ръка и хванати за ръка тръгнаха през пазара. Излезе вятър и развя знамената и тентите и ги накара да заплющят, заваля студен дъжд. Скриха се под навеса на една сергия за книги заедно с още няколко човеци и други същества. Продавачът пъхна под брезента кашон с книги, за да не се намокрят.

— Слънце грее, дъжд вали, мечка се жени — каза на Тристан и Вечерна един мъж с черен копринен цилиндър, който тъкмо си купуваше малко книжле, подвързано с червена кожа.

Тристан се усмихна и кимна. Когато дъждът преваля, двамата с Вечерна продължиха през пазара.

— И това е цялата благодарност, която ще получа от тях, обзалагам се — сподели високият мъж с цилиндъра с продавача на книги, който нямаше ни най-малка представа какво му казва, а и не го интересуваше.

— Сбогувах се със семейството си — каза Тристан на звездата. — С баща си и с майка си — а може би ще е по-точно ако кажа с жената на баща ми — и със сестра си Луиза. Мисля да не се връщам повече там. Сега остана само да решим проблема как да те върнем на небето. Дали да не взема и аз да дойда с теб?

— Никак няма да ти хареса горе на небето — увери го звездата. — Значи… да разбирам ли, че няма да се жениш за Виктория Форестър?

Тристан кимна.

— Няма.

— Запознах се с нея — каза звездата. — Знаеше ли, че е бременна?

— Какво? — смаяно попита Тристан.

— Съмнявам се, че и тя знае. Сигурно е на не повече от две луни.

— Боже мой! Откъде разбра?

Беше ред на звездата да свие рамене.

— Просто знам. Радвам се, че няма да се жениш за Виктория Форестър.

— И аз — призна Тристан.

Отново заваля, но те не се скриха. Той стисна ръката й. Тя каза: