Тери Гудкайнд - Призраци

— Никой не е идвал — успя да отвърне малката, цяла разтреперана. — Слуховете за нашествия откъм Стария свят плашат пътниците.

Калан го знаеше. След като напуснаха Народния дворец в Д’Хара и се отправиха в южна посока с неголямо речно корабче, за да прекосят доста необитаем и отдалечен район, на няколко пъти се сблъскваха с части от войските на император Джаганг или попадаха на изоставени биваци край реката, където бяха нощували тези безскрупулни зверове. Слуховете за техните жестокости вероятно се разпространяваха по-бързо от горски пожар.

— Къде е Тови? — настоя Сестра Сесилия.

Калан дръпна момичето зад себе си, за да я отдалечи от Сестрите, и ги изгледа с гневен поглед.

— Не виждате ли, че е дете! Оставете я на мира!

Прониза я остра болка. Имаше чувството, че мускулите й са разкъсани до последната фибра. За миг изгуби представа за това къде се намира и какво става. Стаята се залюля. Гърбът й се блъсна в стенните шкафове с невъобразима сила. Вратичките се отвориха. Отвътре изхвръкнаха тенджери, тигани и друга посуда и се изтърколиха с грохот по дървения под. Чинии и чаши се счупиха с трясък.

Калан се стовари по лице на пода. Опита се да омекоти удара, като протегна ръце напред, но дланите й бяха изпорязани от назъбени парчета глинени съдове. Усети нещо остро да опира в основата на езика й и осъзна, че бузата й е пронизана от остра като бръснач стъклена отломка. Стисна зъби и прекърши стъклото, за да не му позволи да прободе целия й език. С усилие успя да изплюе кървавото стъклено острие.

Остана да лежи просната на пода, смаяна, дезориентирана, неспособна да дойде на себе си. От гърлото й се изтръгваха стонове, не можеше да помръдне. Установи, че с всеки следващ стон губи способността да си поеме обратно дъх. Губеше въздуха си глътка по глътка, без да успее да го възстанови. Напрегна мускули, за да се опита да напълни дробовете си. Болката, която я прерязваше през стомаха, бе парализираща, парираше всякакви опити за дишане.

Отвори уста в последен отчаян опит и най-сетне успя да всмуче толкова необходимата й глътка въздух. Изплю още кръв и остри парченца стъкло. Вече започваше да усеща и болката от забитото в езика острие. Калан бе неспособна да накара ръцете си да се движат, да се надигне от пода, камо ли да направи усилие да извади заседналото парче стъкло.

Извърна очи нагоре. Различи тъмните силуети на Сестрите, които ограждаха момичето. Вдигнаха я във въздуха и долепиха гърба й в огромен топор, поставен в средата на стаята. Трите се бяха хванали за ръце, а Сестра Улиция се наведе напред, за да може ужасеното дете да я погледне право в очите.

— Знаеш ли коя е Тови?

— Старицата! — извика детето. — Възрастната жена!

— Именно — възрастната жена. Какво друго знаеш за нея? Малката си пое дълбоко въздух, думите сякаш отказваха да се изтръгнат от гърлото й.

— Беше едра. Огромна. Възрастна и едра. Едва ходеше. Сестра Улиция се наведе още по-близо и впи пръсти в крехкото вратле на детето.

— Къде е? Защо не е тук? Трябваше да се срещнем в странноприемницата. Защо си е тръгнала?

— Няма я — извика момичето. — Тръгна.

— Защо? Кога беше тука? Кога си тръгна? Защо?

— Преди няколко дни. Беше тук. Отседна при нас за няколко нощи. Но преди два-три дни си тръгна.

Сестра Улиция изкрещя от ярост и запрати детето в стената. Събрала всички сили, Калан успя да се надигне на длани и колене. Малката се свлече на пода. Въпреки мизерното си положение Калан запълзя по пода през натрошените стъкла и глинени съдове и закри детето с тялото си. Малката не можеше да разбере какво става и зарида още по-горко.

Към нея се приближиха стъпки. Калан забеляза наблизо сатър. Момичето пищеше и се мяташе, за да се освободи, но Калан я притискаше към пода.

Щом сенките на жените се приближиха, пръстите на Калан обвиха дървената дръжка на тежкия сатър. Не мислеше, просто действаше: заплаха, оръжие. Все едно гледаше как някой друг го прави. Оръжието в ръката й я дари с дълбоко вътрешно задоволство. Юмрукът й се стегна около кървавата дръжка. Оръжието оживя. По стоманеното острие пробягаха отблясъци.

Когато жените бяха достатъчно близо, Калан внезапно вдигна ръка, готова да нанесе удар. Преди да е успяла да осъществи намерението си, усети силен удар в областта на корема, сякаш я фраснаха с дебела цепеница. Отхвръкна в другия край на помещението.

Оказа се закована за стената под въздействието на мощен натиск. Стаята сякаш се бе отдалечила в дъното на дълъг, мрачен тунел. Болката я погълна. Понечи да повдигне глава, но не успя. Мракът я обгърна.