Тери Гудкайнд - Призраци

— Млък! — изсъска Улиция.

— Какво ти става! — изкрещя ханджийката и се спусна към мъжа си. Коленичи, прегърна го през раменете, за да го подкрепи. Той простена и вдигна огромната си лапа към главата, за да покрие кървавата си рана. Русата му коса под пръстите вече беше подгизнала и потъмняла.

— Всички сте откачили! — Тя притисна главата на мъжа си към гърдите си и върху нощницата й веднага изплува червено петно. Орлан беше като замаян. — На вратата ни почукаха само три жени — освен ако не пътувате в компанията на дух. Как смеете да…!

— Млък! — изръмжа Сестра Улиция с тон, от който Калан потръпна, а ханджийката мигом си затвори устата.

По прозорците продължаваше да ромоли дъжд, в далечината грохотът на мълниите разтърсваше горските масиви. Калан чуваше скърцането на табелата над вратата, която се люлееше напред-назад, подмятана от поривите на вятъра. В къщата цареше мъртвешка тишина. Сестра Улиция стрелна с очи момичето, което вече беше слязло до долната площадка на стълбището, обхванало с ръчички четвъртитата дървена колона.

Сестра Улиция втренчи в нея убийствен поглед, типичен за разярена магьосница.

— Според теб колко сме? — Малката стоеше, облещила очи, твърде стресната, за да може да отговори. — Колко! — повтори Сестра Улиция, този път през зъби и с глас, който накара момичето да стисне колоната така, че пръстите й побеляха от напрежението на фона на почернялото дърво.

— Три — успя най-сетне да пророни детето.

Сестра Армина, която бе придобила вид на затворена в бутилка мълния, се надвеси към другарката си.

— Улиция, какво става? Това би трябвало да е невъзможно. Няма как да стане. Нали направихме верификационни заклинания.

— Външни — додаде Сестра Сесилия.

— Моля? — примигна Сестра Армина срещу по-възрастната си спътничка.

— Направихме външни верификационни заклинания. Вътрешен преглед не сме правили.

— Ти какво, да не откачи? — озъби й се Сестра Армина. — Първо на първо, не е нужно, и второ на второ, де тоя глупак, дето ще тръгне да прави аспектен анализ на верификационно заклинание от вътрешна перспектива! Такова нещо не е правено никога! А и не е нужно!

— Казвам само…

Унищожителният поглед на Сестра Улиция ги накара да млъкнат. Сесилия, чиито мокри къдрици бяха залепнали за главата, явно искаше да довърши изречението си, но размисли и млъкна.

Орлан като че се поокопити, отдели се от прегръдката на жена си и се надигна на крака. От челото му капеше кръв, която се стичаше на струйки от двете страни на широкия му нос.

— На твое място, ханджийо, бих останал на колене — предупреди го Сестра Улиция.

Заплахата в гласа й го разколеба само за миг. Щом се изправи, цялото му същество се тресеше от гняв, окървавената му ръка се отдели от раната на главата му. Изопнал гръб, напъчил гърди, той сви дланите си в юмруци. Калан видя ясно, че яростта му го заслепява и му пречи да различи опасността.

Сестра Улиция даде знак на Калан да стои настрана, като насочи към нея пръчката си. Калан не я послуша и пристъпи напред, с надеждата да промени хода на събитията, преди да е станало твърде късно.

— Моля те, Сестра Улиция, той ще отговори на всичките ти въпроси… убедена съм. Остави го.

Трите сестри изгледаха Калан с изненада и недоволство. Никой не се бе обърнал към нея, нито бе искал мнението й. Тя знаеше, че подобна дързост ще й струва скъпо, но наред с това бе наясно и какво би могло да се случи с домакина, ако нещата не се променят, а точно в този момент й се струваше, че е единствената, която би могла да допринесе за това.

Освен това Калан видя в ситуацията единствения си шанс да разбере нещо за себе си — може би да узнае коя е, а вероятно и да си отговори на въпроса защо единствените й спомени са свързани със съвсем непосредственото минало. Този човек явно я разпозна. Дали не би могло да се окаже, че именно той е ключът, който ще отключи изгубеното й минало. Не можеше да допусне шансът да й се изплъзне, дори да си навлече яростта на господарките си.

Преди Сестрите да са имали възможност да кажат каквото и да било, Калан заговори на мъжа:

— Моля ви, господин Орлан, чуйте ме за момент. Търсим възрастна жена на име Тови. Трябваше да се срещне с тези жени тук. Закъсняхме, така че вероятно вече е пристигнала и ни чака. Моля ви, отговорете на въпросите относно приятелката им. Ако изтичате по стълбите и доведете Тови, всичко ще приключи за нула време. След това, също като стихващата буря навън, ще напуснем бързо-бързо живота ви.