Тери Гудкайнд - Призраци

Джаганг погледна към Калан. Сигурно за да провери дали пак се усмихва. На нея не й беше необходимо да се усмихва. Можеше да запази каменно изражение на лицето, а вътрешно да ликува. Вътрешно сякаш приветстваше тези непознати мъже, които започваха да дразнят Джаганг с пораженията, които нанасяха.

Почти толкова пагубни, колкото пораженията, се оказваха и слуховете, плъзнали из лагера. Нападенията в родните им земи тревожеха мъжете, които винаги бяха вярвали, че Старият свят е не само неуязвим за такива атаки, но е и непобедим въобще. Когато слуховете започнаха да се разпространяват, внесоха смут сред мъжете. Джаганг вече беше екзекутирал не един от онези, които ги разпространяваха. Калан искрено се съмняваше, че екзекуциите ще успеят да сложат край на слуховете. Щом мълвата за случилото се нарушаваше спокойствието на войниците, Калан само можеше да си представи какъв страх е сковал жителите на Стария свят. Сега, когато армията им се бе отдалечила на север, воювайки за нови територии, тя си представяше, че в Стария свят хората са до голяма степен беззащитни.

— Вестите, Ваше превъзходителство, са, че тези мародери унищожават всичко по пътя си. Изгарят реколтите, избиват добитъка, унищожават мелниците, разбиват бентовете и потъпкват всеки, който полага благородни усилия да разпространява идеологията на Ордена.

Особено тежки са пораженията сред проповедниците и учителите, които внушават необходимостта да се правят жертви, за да бъдат смазани неверниците на север.

Външно Джаганг изглеждаше спокоен, но Калан, както и офицерите, които го наблюдаваха, знаеха, че отвътре кипи от ярост.

— Имате ли представа кой преследва нашите проповедници? Може би определена войскова част на врага?

Мъжът пак промърмори някакво извинение, после отговори на въпроса му.

— Ваше превъзходителство, съжалявам за това, което трябва да доложа — всички наши проповедници и братя от Ордена, които бяха убити, докато проповядваха законите на Създателя и постулатите на Ордена, ами… бяха им отрязани десните уши. На всички до един.

Лицето на Джаганг почервеня от гняв. Калан можеше да забележи как мускулите на челюстта му и слепоочията се изопнаха, докато скърцаше със зъби.

— Как мислите, дали са същите, които ни създаваха грижи, докато пътувахме към Средната земя, Ваше превъзходителство? — попита един от офицерите.

— Разбира се! — изрева Джаганг. — Искам да видя, че нещо се прави по този въпрос — изкрещя той на офицерите. — Ясно ли е?

— Тъй вярно — отвърнаха всички, като наведоха глави и останаха да стоят така.

— Искам да се сложи край на всичко това. Трябва да гарантираме безпрепятственото пристигане на керваните с продоволствия. Близо сме до великата победа, с която ще приключим тази война. Няма да позволя усилията ни да се провалят. Ясно ли е!

— Тъй вярно, Ваше превъзходителство — отговориха те в един глас, без да вдигат глави.

— Тогава залавяйте се за работа — всички!

След като те се разотидоха, за да се заемат със задълженията си, Джаганг се отправи навън, извън границите на своите покои. Калан усети болката от нашийника да я пронизва, подтиквайки я да го последва. Императорът мигновено бе наобиколен от въоръжената си стража.

РИЧАРД ГЛЕДАШЕ ПРЕЗ РЕШЕТКАТА на малкия прозорец на желязната клетка, в която го държаха, докато каруцата подскачаше през ширналия се военен лагер.

— Рубен, няма ли да хвърлиш един поглед? — каза Скалата, прокарал ръце през решетката, искрено развеселен.

Ричард погледна съкафезника си.

— Интересна гледка — съгласи се той.

— Мислиш ли, че ще се появи отбор, който ще ни бие?

— Рано или късно ще го разберем — отвърна Ричард.

— Да ти призная, Рубен, нямам търпение да спукам главата на някой знаменит играч от отбора на императора. — Онзи погледна косо Ричард. — Помисли само — ако победим отбора на императора, може да ни пуснат да се приберем у дома.

— Сериозно ли?

Онзи се изсмя нервно.

— Пошегувах се, Рубен.

— Черен хумор — каза Ричард.

— Вярно — въздъхна Скалата. — Ама нали разправят, че отборът на императора е най-добрият. Хич не ми се ще да усетя пак камшика по гърба си.

— И на мен един път ми беше достатъчно.

Откакто Ричард беше заловен в Тамаранг, двамата мъже споделяха желязната клетка. Скалата беше пленен преди Ричард. Беше едър човек, мелничар, някъде от южните части на Средната земя. Точно преди керванът с провизии да премине през неговото селце, нахлули войниците от патрулния отряд и като го видели каква е канара, го взели да попълни свободно място в отбора.