Тери Гудкайнд - Лавинен огън

Ничи прехвърли крак връз крак. Чакаше я дълга нощ.

Щом Тови се посвести, Ничи изопна гръб.

— И така, заклехте се във вярност на Ричард като Господаря Рал — обобщи тя, сякаш в разговора бе настъпила пауза. — И това ви е предпазило от пътешественика по сънищата.

— Да.

— И после?

— Така успяхме да избягаме. Докато вършехме мисиите, на които ни изпращаше господарят ни, можехме да следим непрекъснато Ричард. Беше ни нужна стръв.

Ничи знаеше прекрасно кой господар има предвид Тови.

— Каква стръв?

— За да направим онова, което е нужно, за да изпълним волята на Пазителя, ни беше нужен начин да си гарантираме, че Ричард Рал няма да се намеси. И го открихме.

— Какво сте открили?

— Нещо, което поддържа връзката ни с него каквото и да правим. Идеята беше гениална.

— И какво е това нещо?

— Животът.

Ничи сбърчи чело, сякаш не бе сигурна, че е чула правилно. Постави ръка на раната на Тови и съсредоточи по-силна струя целебна енергия върху нея.

След като Тови се успокои, Ничи попита тихо:

— Какво имаш предвид?.

— Животът — отвърна след малко Тови. — Това, което той цени най-високо.

— Е, и?

— Помисли, Сестро. За да се предпазим от лапите на пътешественика по сънищата, трябва непрекъснато да сме свързани с Ричард Рал. Не смеем да се откачим дори за миг. И въпреки това кой е нашият върховен господар?

— Пазителят на мъртвите. Дали сте му своите клетви.

— Точно така. И ако бяхме направили нещо, което да застраши живота на Ричард, като например да пуснем Пазителя в света на живите, това би означавало да тръгнем срещу връзката си с Ричард. Това пък би довело до друго, още по-страшно нещо — преди да успеем да освободим Пазителя от оковите му в света на мъртвите, Джаганг, в този свят, би успял да се докопа до нас.

— Сестро Тови, или говори свързано, или ще почна да губя търпение и те уверявам, че никак няма да ти хареса. Ни най-малко. Искам да знам какво става, за да бъда допусната. Искам си мястото.

— Разбира се, разбира се. И така, най-голямата ценност за Ричард е животът. Той дори му посвети цяла статуя. Бяхме в Стария свят. Видяхме статуята, посветена на живота.

— Това го разбрах от разказа ти.

— Е, скъпа, какво сме се заклели да сторим според клетвите, които дадохме?

— Освобождаване на Пазителя.

— И каква ще е наградата ни, ако успеем да го направим?

— Безсмъртие — отвърна Ничи, без да отвръща очи от студения поглед на жената.

— Именно — ухили се Тови.

— Най-голямата ценност за Ричард е животът. Вие сте решили да го дарите с безсмъртие?

— Да. Работим за постигането на неговия най-благороден идеал — живота.

— Но той може да не желае да е безсмъртен.

Тови успя да повдигне ръка.

— Може би. Но не смятаме да го питаме. Нима не прозираш гениалността на плана, изработен от Сестра Улиция? Знаем, че животът е онова, което той цени най-много от всичко. Каквото и друго да правим пряко желанията му, нищо не може да се сравни с тази негова най-висша ценност. По този начин отдаваме нужната почит на връзката си с Господаря Рал по най-величествения възможен начин, като в същото време поддържаме връзката, която ни предпазва от пътешественика по сънищата, а в същото време полагаме усилия за освобождаването на Пазителя в света на живите. И така, всичко се завърта в кръг. Всеки от тези елементи държи здраво останалите.

— Но Пазителят е този, който ви е обещал безсмъртие. Вие не можете да го осигурите на Ричард.

— Не — не и ако го подирим чрез Пазителя.

— Как иначе можете да дадете безсмъртие? Не ви е дадена подобна сила.

— О, напротив, ще го направим.

— Как?

Тови се закашля и Ничи трябваше да предприеме спешни действия, за да не изпусне жената. Бяха минали почти два часа, през които Ничи успяваше да я държи в съзнание и успокоена.

— Сестро Тови — подхвана Ничи, след като онази отвори очи и изглеждаше, все едно пак вижда. — Наложи се да позакърпя малко раната ти. Но преди да довърша и да те оправя съвсем за да получиш наградата си, а именно — живота, трябва да чуя и останалото. Защо смятате, че можете да му дадете безсмъртие? Нямате тази власт.

— Откраднахме кутиите на Орден. Възнамеряваме да ги използваме, за да унищожим живота… освен тази част от него, разбира се, която желаем да си оставим. Със силата на Орден ще държим в ръцете си и живота, и смъртта. Ще притежаваме силата да дарим Ричард Рал с безсмъртие. Виждаш ли? Няма да изневерим на връзката.

На Ничи и се зави свят.