Тери Гудкайнд - Дългът на костите

Морещиците са залавяли неколцина от нашите магьосници и чародейки. Веднъж заловени, те не могат да се самоубият, нито да избягат. Преди да умрат, предават цялото си знание на Морещицата. Така Панис Рал научава всички наши планове.

Ние от своя страна също сме имали късмета да заловим неколцина високопоставени Д’Харанци. С помощта на Изповедниците сме научавали до каква степен са разкрити намеренията ни. Времето работи срещу нас.

Аби обърса с длани бедрата си.

— А човекът, който бе убит точно преди да вляза при Първия магьосник? Той не може да е бил убиец, нали? Двамата му придружители бяха пуснати да си вървят.

— Не, не беше убиец. — Майката Изповедник скръсти ръце. — Предполагам Панис Рал знае за откритата от магьосника Зорандер магия, която може да унищожи цяла Д’Хара. Панис Рал отчаяно иска да се отърве от магьосника Зорандер.

Дълбоките теменужени очи на Майката Изповедник заблестяха с потисканата тегоба на несподелено ужасно познание. Аби не можа да издържи на напрегнатия взор и отклони глава. Пръстите й зачовъркаха някакъв конец от торбата.

— Не виждам какво общо има всичко това с отказа му да помогне за спасяването на дъщеря ми. Той самият има дъщеря. Нима не би направил всичко, за да си я върне? Нима не е готов да стори каквото се иска от него, за да я вземе отново в прегръдката си?

Майката Изповедник отпусна глава, пръстите й бавно разтъркаха челото, сякаш в опит да го освободят от мъчителна болка.

— Човекът, дошъл преди теб, бе вестител. Съобщението, което носеше е било предавано от ръка на ръка, за да не може да бъде проследен първоизточникът му.

Аби усети как по ръцете и пробягват ледени тръпки.

— Какво гласеше съобщението?

— Кичурът коса, който носеше вестителят, бе на дъщерята на Зед. Панис Рал искаше Първият магьосник да се предаде, за да бъде екзекутиран, като в замяна на това щял да пощади живота на дъщеря му.

Аби се вкопчи в торбата си.

— Но нима един любящ баща не би сторил дори това, за да спаси чедото си?

— На какво цена? — прошепна Майката Изповедник. — Това би означавало да пожертва живота на всички хора, които биха умрели без негова помощ. Той няма право на подобна егоистична постъпка, пък дори и за да спаси живота на човек, когото обича повече от всеки друг на света. Миг преди да откаже помощ на твоята дъщеря, той отхвърли това предложение, като по този начин подписа смъртната присъда на собственото си невинно дете.

Аби усети как надеждите й потъват обратно в черната бездна. При мисълта за ужаса, който изживява Джана, за това, че вероятно й причиняват болка, й се зави свят, за малко да повърне. По бузите й отново се изтърколиха сълзи.

— Но аз не го моля да пожертва живота на други хора, за да спаси нейния.

Чародейката нежно я докосна по рамото.

— Той е убеден, че ако спести страданията на твоите съграждани, Д’Харанците ще избягат, което ще доведе до смъртта на многократно повече хора.

Аби отчаяно търсеше изход.

— Но аз имам кост.

Чародейката въздъхна.

— Абигейл, половината от хората, които идват за среща с магьосник, носят кост. Амбулантните търговци убеждават просителите, че им дават истински кости. Отчаяните хора като теб ги купуват.

— Повечето от тях идват при магьосниците с желанието да бъдат освободени от живот, в който има магия — продължи Майката Изповедник. — Хората се страхуват от магията, но се опасявам, че при начина, по който се използва магията в Д’Хара, днес най-голямото желание на нашите сънародници е да не видят магия никога повече. Парадоксално е — купуваш си кост, в която вярваш, че е вложена магия, при положение, че си дошъл да се молиш да бъдеш освободен от магията.

Аби примигна.

— Но аз не съм купувала тази кост. Тя наистина е свързана с дълг. Майка ми каза за този дълг на смъртното си ложе. Дългът обвързва самия магьосник Зорандер.

Чародейката я погледна с недоверие.

— Абигейл, истинските дългове от подобен род са изключителна рядкост. Може би е била кост, която майка ти е притежавала, а ти само си мислела…

Аби отвори торбата си пред очите на чародейката. Жената погледна вътре и замлъкна. Майката Изповедник погледна на свой ред.

— Никога няма да забравя думите на майка ми — настоя Аби. — Освен това ми каза, че ако се съмнява, магьосникът трябва да я изпробва. Тогава ще знае, че е истинска, тъй като дългът му е предаден лично от баща му.

Чародейката поглади мънистата на врата си.

— Той може да го направи. Ако е истинска, ще разбере. Но дори да се окаже свещен дълг, това не означава, че трябва да бъде изплатен веднага.