Тери Гудкайнд - Дългът на костите

— Когато Зедикус прохождаше, аз вече бях девойка. Случвало ми се е да се грижа за него. — Майката Изповедник зарея поглед и се усмихна замислено. — Пошляпвах го по дупето, когато не се държеше като добро момче, а по-късно му дърпах ушите, за да го накарам да слуша в клас. Беше голям пакостник, но не поради лошо сърце, а защото бе крайно любопитен. Порасна и стана прекрасен човек.

Преди много години, когато започна войната с Д’Хара, магьосникът Зорандер не искаше да ни помага. Не искаше да се бие и да причинява страдание на хората. Но в крайна сметка, когато Панис Рал, предводителят на Д’Хара, започна да изтребва народа ни с магия, Зед разбра, че ако иска да спаси живота на своите, трябва да се бие.

Зедикус Зу’л Зорандер може да ти се вижда млад, така го възприемат мнозина, но той е рядко явление. Син е на магьосник и чародейка. Зед е истинско чудо. Дори останалите магьосници, които видя в залата и някои от които са негови учители, не винаги разбират как успява да разгадае тайнствата на книгите, как използва дарбата си и кое го прави толкова могъщ. Това, което знаем със сигурност обаче, е, че има сърце. И се съветва с него точно толкова, колкото и с главата си. Поради това, както и по ред други причини, той бе провъзгласен за Пръв магьосник.

— Да, очевидно притежава несравним талант за Вятър на смъртта — бе коментарът на Аби.

Майката Изповедник се подсмихна и вдигна ръка към гърдите си.

— Сред хората като мен, които го познават наистина добре, той е известен като Фокусника — прозвище, което напълно заслужава. „Вятъра на смъртта“ е името, с което го наричаме пред другите, за да всяваме ужас във вражеските сърца. Някои наши сънародници го приемат буквално. Щом майка ти е родена с дарбата, сигурно разбираш, че понякога хорският страх от магията е неоправдан.

— А друг път родените с магия са истински чудовища, за които животът, който унищожават, не струва пукнат грош — възрази Аби.

Майката Изповедник за момент се вгледа в очите й, после вдигна предупредително пръст.

— Ще ти разкажа нещо за магьосника Зедикус Зу’л Зорандер, но искам да си остане между нас. Ако споделиш с някого чутото от мен, няма да ти простя за измяната на доверието ми.

— Няма, но не виждам…

— Само слушай.

След като се увери, че е заинтригувала Аби, Майката Изповедник започна разказа си.

— Зед се ожени за Ерилин. Тя бе прекрасна жена. Всички много я обичахме, но любовта ни бе нищо пред неговата. Двамата имаха дъщеря.

Любопитството на Аби надделя и тя попита:

— Колко е годишна?

— Горе-долу колкото твоята — отвърна Делора.

Аби преглътна пред премерената ирония в гласа на чародейката.

— Ясно.

— Когато Зед стана Пръв магьосник, времената бяха тежки. — В теменужените очи на Майкта Изповедник проблеснаха болезнени искрици. — Тогава Панис Рал създаде хората сенки.

— Хората сенки…? Вижте, аз съм от Заево, никога не съм чувала подобни неща.

— Войната бе достатъчно зло, но Панис Рал научи своите магьосници да създават хора сенки. — Мъчителният разказ изтръгна от устните на Майката Изповедник тежка въздишка. — Наричат се така, защото наистина приличат на сенки във въздуха. Те нямат определена форма. Не са живи същества, а създадени чрез магия. Да стреляш срещу тях с каквото и да е оръжие е все едно да се целиш в пушек.

От тях няма начин да се скриеш. Те се носят към теб през полета и гори, докато накрая те намерят.

Докоснат ли те, цялото ти същество се покрива с мехури и започва да се подува, докато плътта ти се разкъса. Умираш в жестоки мъки. Човек, докоснат от тези създания, не може да бъде спасен дори чрез дарбата.

Пред всяка атака на Д’Харанската армия, магьосниците им изпращаха хората сенки напред. В началото те покосиха цели батальони от нашите — все смели и всеотдайни бойци, изтребени до крак. Не виждахме никаква надежда. Бяхме стигнали до дъното.

— Нима магьосникът Зорандер е съумял да ги спре? — попита Аби.

Майката Изповедник кимна.

— Изучи внимателно проблема и създаде бойни рогове, чиято магия разнесе хората сенки така, както вятър помита пушек. Магията на роговете може да се провира през заклинанието и да намира онзи, който го е изпратил, за да го унищожи. Но тези рогове не са устойчиви срещу новите изобретения на врага и се налага Зед да ги променя непрекъснато, за да бъдат ефикасни срещу вражеските атаки.

Панис Рал използва и други магии: трески и болести, опустошителни епидемии, мъгли, причиняващи слепота — всякакви ужасии. Зед работеше денонощно и успя да се справи с всички тях. След като всички изобретения на Панис Рал бяха преборени, нашите войски отново се превърнаха в равностойни противници. Ходът на битката се обърна именно благодарение усилията на Зед.