Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

Сет се отпусна в едно от дълбоките кожени кресла в кабинета на Клей Марчмънт. След ден като този беше цяло щастие да бъдеш поканен да хапнеш с Клей и съпругата му. Това означаваше да се отдаде на едно от най-добре приготвените в Лексингтън ястия и да дегустира най-скъпия бърбън. Изкушаваше се да изхвърли от съзнанието си всички мисли, свързани с работата, но в този ден имаше нещо, което не му даваше мира, и това нещо беше Кортни Клонингер.

— Днес посетих фермата Айдьл ауър — каза на Клей.

— Тази на Кортни Клонингер ли имаш предвид?

— Да не би да има и друга ферма със същото име?

— Не, но виждам, че си съвсем наред, а ако си отишъл там заради това, което си мисля, би трябвало вече да не си между живите.

— Е, тя не се съгласи с идеята, но все пак не ме застреля.

— Ако още веднъж отидеш там, а по извивката на устните ти съдя, че възнамеряваш да направиш точно това, може и да не си такъв късметлия. Имам предвид кучето й.

— Куче?

— Очевидно не си срещнал Хамлет. Тя казва, че е куче, но аз съм на мнение, че е малък кон с много остри зъби.

— Не мислиш, че ще си промени мнението, нали?

— Можеш ли да откажеш уискито, конете и жените?

— Вече отказах едното. — Клей наостри уши. — Временно — добави Сет с многозначителна усмивка.

Клей избухна в смях.

— Разкажи ми за нея — погледна го Сет.

— Половината мъже в Лексингтън, имащи шанс да бъдат избрани, се пробваха при нея и бяха категорично отхвърлени. Дядо й й остави хиляда хектара земя, но тя е ипотекирана до последния сантиметър.

— Не ме интересува земята й, искам да продам онова жребче.

— На твое място бих се отказал. Тя побеснява само при споменаването на думата търговец на коне. Изненадан съм, че не те е подгонила с пушка.

— Защо е толкова зле настроена към търговците?

— Трябва да попиташ нея, но търговците доста поизцедиха дядо й, когато играта започна да загрубява.

— Какво е станало?

— Нещо като съчетание на лош късмет и човек, който не може или не иска да се промени адекватно на времената.

— Според моите впечатления тя е в голяма беда, но не го показва.

— Кортни е горда жена, но е разорена до последния си цент.

— В такъв случай можеш да си представиш колко бях шокиран, когато ми каза, че скоро ще започне да купува коне. Сигурен съм, че бих могъл да я придумам, ако не беше убедена, че нейното жребче ще бъде втори Секретариат.

— Това пък кой ти го каза?

— Самата тя, и то надълго и нашироко.

— В такъв случай си разбрал защо няма да продава. Ако ти беше собственикът на Секретариат, би ли го продал?

— За Бога, не! Щях да го дам под наем за най-добрата цена, която бих могъл да получа, и да си купя половин дузина чистокръвни кобили.

— Добре, това за даването под наем го забрави — Кортни не вярва в продажбата на каквото и да било — и ще разбереш нейната позиция.

— О, Боже!

— Аз съм нещото най-близко до финансов консултант за нея, но тя не иска да възприеме и частица от това, което я съветвам.

— Нима?

— Така изглежда.

— Проклятие! Току-що пропуснах шанса да продам един от най-добрите коне на десетилетието.

Клей присви очи:

— Мислиш ли, че този жребец наистина е добър?

— Да. Не съм виждал Секретариат като жребче, но досега не съм срещал нищо подобно на нейното конче. Един ден го наблюдавах с група други кончета. Тичаха заедно, но той бързо ги изпревари. На няколко пъти се опитаха да го догонят, логично беше да се втурне да бяга с всички сили, но той дори не ускори ход и въпреки това те не успяха да го настигнат.

Известно време Клей не каза нищо.

— Радвам се, че има добър кон, но ми се струва, че освен него Кортни ще има нужда и от помощта на приятелите си.

— Може ли да получи такава?

— Не знам. Коневъдите, дори ако са милионери, са доста стиснати, а това, от което има нужда Кортни, са пари в брой.

Сет намали скоростта, когато наближи пасбището, но Кортни не беше до оградата, а и жребчето не се виждаше. Той продължи надолу по алеята, подмина полетата и пасищата, обрасли с буйна трева, и стигна до разклон — дясната пътека водеше към конюшните, а лявата — към къщата — огромна бяла сграда, която можеше да види само смътно, защото я закриваха листата на огромните дъбове, растящи от двете страни на пътя. Поколеба се за секунда, после зави надясно и спря пред конюшните.

Може би не трябваше да идва отново. Кортни му показа достатъчно ясно, че няма намерения да продава Гас, но нещо непрекъснато връщаше мислите му към жребчето. Всъщност може би причината не беше толкова в кончето, колкото в самата Кортни. Високото й стройно тяло му направи силно впечатление, макар червенокосите да не бяха негова страст. В повечето случаи те се оказваха капризни и темпераментни, а по всичко личеше, че Кортни не е изключение от това правило. Като добавим и дозата ирландска кръв, се получаваше опасна комбинация.