Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

— Мога да ви помогна да си намерите съсобственици. Така ще продадете само толкова дялове, колкото желаете. — Кортни продължи да работи мълчешком, докато Сет най-после не издържа. — Господи, няма ли да ми проговорите?

— Не и докато темата е продажбата на Гас.

— Вие определено сте упорита жена — кимна Сет, чудейки се дали не е по-добре да я харесва само отдалече. Може би бе по-лесно да се сдобри със старата си приятелка, отколкото да тича след тази червенокоска? Не, само преди около пет минути той бе установил, че русата коса вече не е любимият му цвят. Беше започнал силно да си пада по червеникавокафявото в съчетание с лешникови очи.

Кортни прекъсна работата си и го погледна право в очите:

— Ако бяхте на мое място, щяхте ли да позволите на някакъв сладкодумен мошеник да ви убеди да продадете Гас? Чакайте, ще го формулирам по друг начин — каза тя и вдигна ръка, за да изпревари възмутения протест на Сет. — Ако това жребче беше най-важното нещо в живота ви, щяхте ли да позволите на някакъв сладкодумен мошеник да ви убеди да го продадете на най-подходящия купувач?

Сет осъзна, че Кортни, Бог знае защо, все повече и повече му влиза под кожата. Никога не бе предполагал, че продажбата на един кон може толкова да го обърка. Дори и ако конят беше като Гас. Господи, та той беше човек! Можеше да говори, да кара кола, да смята, без да потропва с копито, а и нямаше нужда от някой, който да чисти след него.

— Надявах се да пропуснете това за сладкодумния мошеник — каза Сет.

— Може би мошеник не е най-подходящата дума.

Облекчението на Сет беше краткотрайно.

— Мъжете, на които може да се вярва, звучат малко банално, докато измамниците добре заучават речите си, но лично аз мисля, че прекалено преувеличават.

— Ако това е мнението ви за моята личност, учудвам се, че все още не сте насъскали кучетата си срещу мен — каза Сет. Чувстваше се прекалено развълнуван. За мъж, способен да убеждава жените, беше изгубил прекалено много време, за да се пребори с Кортни.

— Мислех си да го направя, но имам само едно куче, а то в момента е на разходка с Тед. А сега се качвайте обратно в колесницата си и изчезвайте оттук. Имам много работа.

Е, реши да отложи продажбата. Може би ако престане да говори за Гас, тя щеше да спре да го третира като един от утайката на обществото. Взел това решение, с учудване установи, че чувства облекчение. Усмихна се.

— Повече няма да споменавам продажбата на Гас. Искате ли да ми покажете фермата?

Кортни забоде вилата в земята, облегна се на дръжката й и го изгледа скептично.

— Ако планирате да ме ласкаете, като се възхищавате от красотата на фермата, с надеждата, че ще променя мнението си, само ще си изгубите времето. Не вярвам нито на вас, нито на хората от вашата професия. Нещо повече, дори не харесвам повечето от вас. Няма да ви позволя да продадете жребчето.

— Не знам какво сте преживели в миналото си — каза Сет доста отегчен, — но аз нямам нищо общо с него. Освен това е твърде несправедливо да считате, че всички търговски агенти са еднакви.

— Защо не? Вие сте на мнение, че аз съм като всички богати жени, които познавате и които смятат, че е забавно да притежаваш един-два коня.

Е, добре, и той щеше да се включи в играта. Любопитно му бе как ще се почувства тя в отбранителна позиция.

— Извинявам се, ако съм прозвучал оскърбително, приравнявайки ви към останалите представителки на вашия пол. Все още имам някакви резерви по отношение на това, че ще успеете в конния бизнес, но ми става все по-ясно, че не сте като другите жени, които познавам.

— Това е добре.

— Не е задължително. Останалите може и да имат някои общи недостатъци, но притежават и няколко типично женски и твърде желани качества. След начина, по който се държахте с мен, започвам да се чудя до каква степен все пак се отличавате.

— Виж какво, момченце…

Точно както предполагаше. Този подход никак не й хареса.

— Никога няма да се опознаем по-добре, ако продължаваш да ме атакуваш всеки път, щом си отвориш устата. Защо да не сключим примирие и да не се разходим из фермата? Имам чувството, че това е единственото нещо, за което бихме могли да говорим, без да треперя от страх, че вместо да гребеш тор с вилата, ще я засилиш върху мен?

— Нима между двете неща има разлика?

Сет не направи пауза, не се поколеба, нито пък заекна:

— Мислех, че сме сключили примирие?

— Ти го реши и както правят всички мъже, сметна, че аз трябва да се съглася с теб.