Лей Грийнууд: Омагьосан кръг

— Ще купувате?

Не можеше да не му признае способността да се прикрива. Нито лицето, нито гласът му издаваха изненадата, която би трябвало да е изпитал при нейното изказване.

— Да, ще купувам — повтори тя, щастлива, че е надделяла поне веднъж. — Някога Айдьл ауър беше най-добрата ферма в Кентъки и се надявам отново да бъде така.

— Ако продадете жребчето, ще имате капитал да купите нови животни. Така ще се застраховате от евентуални парични загуби и ще разпределите риска върху няколко животни, вместо върху едно. Повечето хора биха постъпили по този начин.

— Аз не съм повечето хора.

— Доста трудно е да поддържаш такъв бизнес съвсем сам.

— Аз не съм съвсем сама, засега, но планирам твърде скоро да остана — процеди Кортни — и искам до пет минути да напуснете моята собственост.

— Това вече не звучи твърде гостоприемно. Мислех, че жените от Юга са по-дружелюбни към посетители.

Не можеше да разбере как, докато през цялото време се опитваше да открадне коня й, той успяваше да изглежда толкова огорчен, че й се искаше да го утеши. Неговото изражение на наранена чувствителност би направило чест и на най-талантливия актьор в света.

— Винаги сме сърдечни с джентълмените, но сме малко предпазливи с мъжете.

— Охо! Южната красавица хапе.

Кортни не можа да потисне една нежелана усмивка.

— Акцентът ви е достатъчно красноречив, така че престанете да се преструвате, че не сте южняк като мен. Макар че не мога да си обясня защо един уважаващ себе си жител на Кентъки ще продава коне, вместо да ги подготвя да се състезават.

— Е, в такъв случай помислете известно време върху това. Така следващия път, когато дойда, ще имаме тема за разговор.

— Но аз не желая да идвате пак — изрече Кортни малко забавено. Трябваше да престане да го гледа в очите. Не можеше да разсъждава, докато я гледаше сякаш тя е пастичка с крем, а той изгаря от желание да хапне нещо сладко.

— Ще ви призная нещо. Ако поработите над отношението си към търговците, аз ще поработя над моето към жените в конния спорт. Човек винаги трябва да бъде готов за нови преживявания. А аз със сигурност ненавиждам мисълта, че толкова симпатична жена като вас може да бъде затворена по характер.

— Изчезвайте — изрече Кортни толкова рязко, че Гас изпръхтя, отдалечи се на няколко крачки от оградата и се спря там, втренчен в нея. — Видяхте ли какво направих заради вас? — Кортни се обърна свирепо към Сет.

— Не мога да разбера как добродушен човек като мен може да изкара извън нерви жена като вас…

Кортни копнееше да му обясни, но не можеше да измисли начин, който да не включва поне половин дузина нецензурни думи. Освен това какво право имаше той да я нарича симпатична жена.

— Просто си тръгвайте!

Тя рязко се обърна и тръгна към яслите, но не можа да се сдържи да не погледне през рамо. Този досаден мъж все още стоеше на същото място и гледаше след нея с онази особена усмивка. Той й козирува и се отправи към лъскавия си ягуар, толкова скъп, колкото и всичко останало по него, злобно помисли тя. Ядосано тръсна глава и продължи по посока на яслите, но сърцето й биеше така, сякаш току-що е правила крос, а самата тя се чувстваше странно възбудена.

Не знаеше защо му позволи да я обезпокои. Беше точно от онзи тип напористи търговци, които тя ненавиждаше. Изглежда никой не можеше да им противостои. Всеки път, когато отвореше вестника, четеше за някоя фамилна ферма, която се продава, за някой скотовъдец, който продава едногодишни животни, или как млад, многообещаващ кон за надбягвания спешно е бил изпратен в конезавод и всичко това заради подобни сладкодумни търговци, които нямат търпение да продадат богатствата на Кентъки на първия най-голям публичен търг.

Той може би е отглеждал дръглива кобила или трикрак еднорог, след като вярва, че младо, обещаващо жребче може да бъде продадено на добра цена на публичен търг. Тя не знаеше защо Сет се интересува от Гас. Жребчето не притежаваше онова показно родословие, което би впечатлило богатите купувачи. Може би мистър Камерън все още се учеше.

Не, каквато и да беше причината за интереса му към кончето, Сет Камерън в никакъв случай не беше новак. Всичко, свързано с него, от скъпите дрехи до сребристосивия ягуар говореше за стабилност и успех. Но може би е изпратил собствените си родители в старчески дом и е продал фамилната ферма на някой гръцки корабен магнат… Можеше да си го представи как е израснал във ферма за тютюн или кравеферма. Сигурно е играл футбол в колежа, може би дори професионален футбол, беше достатъчно огромен, за да надиграе дори възрастни мъже. Сега се опитваше да се държи като обикновен човек. Явно някой би трябвало да му каже, че сладкодумните мъже със заучени реплики и по-големи мускули от Джоли Грийн-Гиганта съвсем не са обикновени.