Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

Все още обаче не го беше яздила.

Гас се развиваше бързо, но тя не искаше да го пуска да се състезава по-рано от средата на следващото лято. Стриктно спазваше наставленията на дядо си, който смяташе, че един кон не бива да се надбягва, ако тялото му все още не е достатъчно зряло, за да издържи натоварването от тренировките. Все пак, независимо какво си мислеше Сет Камерън, тя разбираше, че фермата не би могла да чака още две години. Гас скоро трябваше да започне да печели състезания. Целта на Кортни беше надбягването Тройна корона, но дотогава той трябваше усилено да тренира, за да събере опит.

Кортни започна от последната конюшня. Трябваше да се върне до отделенията за кобили и да провери как се справят Тед и работниците. В продължение на три дни те работиха на двойно по-дълги смени, за да успеят да подготвят всичко за конете на Фелпс.

Денят беше понеделник. Очакваха животните в сряда и Кортни се чудеше дали дотогава приготовленията в Айдъл ауър ще са приключили.

Струваше й се, че всеки път, щом се залови за работа, се натъкваше на Сет или поне на нещо, което той е направил. Познаваше този мъж едва от седмица, а вече нямаше част от живота й, в която Сет да не се е намесил. Беше я накарал да се чувства несигурна във всичко, което правеше, с изключение на решението да не се разделя с Гас и фермата. Те бяха нейните инструменти. Никой не би поискал от водопроводчика, електротехника или механика да продаде инструментите си. Тя не би могла да си върши работата без земя и коне. Колкото по-бързо огромният мъж с искрящи сиви очи проумееше това, толкова по-лесно щяха да се разбират.

Тя хвърли вилата в ръчната количка и се запъти към купчината с тор.

А на Кортни й се искаше да започнат да се разбират. Много отдавна никой не бе проявявал желание да се грижи за нея. Освен дядо й, разбира се, но тя беше единственото дете на неговото единствено дете. Сет нямаше подобна причина, за да й помага, и въпреки това го правеше. В името на това той дори се пребори със съпротивата й. Явно не беше толкова лош, колкото тя си мислеше, и определено не чак толкова, колкото останалите търговци, които помнеше. Кортни можеше да потъне от срам само при мисълта за някои от нещата, които му бе наговорила. Чудеше се как въобще продължи да контактува с нея.

Току-що бе опразнила количката и бе изправила вилата до стената, когато чу шум, който не можеше да сбърка — боботенето на камион за превозване на коне. Но те не бяха готови за кобилите! Половината отделения не бяха почистени и застлани с прясна слама. Нямаше кофи за вода, оглавници и сено, а и храната още не бе пристигнала. Тя се втурна навън. За нейно огромно учудване вместо да продължи към отделенията за кобили камионът спря пред тези за коне. Сет, който бе паркирал ягуара си между две големи дървета, се насочи към нея, докато от камиона слязоха двама мъже й започнаха да спускат рампата.

— Ти ми каза, че конете няма да пристигнат преди сряда — посрещна го тя с тон, който го уличаваше в умишлена измама.

— Това са жребчета. Готови ли са конюшните?

— Жребчета? — заекна Кортни силно смутена. — Мислех, че мистър Фелпс вече е намерил човек, който да обязди жребчетата му.

— Да, така е. Тези кончета са собственост на няколко други клиенти.

— Да не искаш да кажеш, че смяташ да ми стовариш дванадесет коня без предупреждение!

— Двадесет и четири. Вторият камион ще пристигне докато разтоварим този. Мислех, че конюшните ти са големи.

— Не е вярно! Домъкнал си тези жребчета, за да ми докараш нервна криза. Не бих могла сама да обяздя толкова много коне.

— Не съм си и помислял такова нещо — сви рамене Сет, докато сочеше на мъжете да отведат животните в конюшнята. — Ще трябва да наемеш хора да ти помагат. Мисля, че четири души ще са достатъчни.

— Значи смяташ, че си обмислил всичко, така ли? — навъси се Кортни, която не по-малко от Сет беше наясно какво трябва да се направи.

— Не виждам никакъв проблем.

— Тогава ще ти подскажа един. Зад ъгъла има вила и ръчна количка. Можеш да ги вземеш и да започнеш да почистваш другата конюшня.

— Само ако ми помагаш. Опитвам се да бъда джентълмен, но фасадата пада в случай, че имаш до себе си здрава млада жена, която те гледа, докато вършиш нейната работа.

— Изобщо не съм очаквала да вършиш каквато и да било работа — изрева Кортни. Изтича до ъгъла, за да вземе вилата и количката. — Просто съм ядосана. — Тя избута количката до другата конюшня. Сет вече беше отворил вратата и бе свалил сакото и вратовръзката си.