Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

Тя сръчно раздели една купа сено на две, повдигна без усилие едната половина и я прехвърли в другото отделение, където я разстла с няколко премерени движения.

— Гледайки как размахваш вилата, мога да се обзаложа, че никой не би се осмелил да си позволява волности с теб.

— Да, докато не те срещнах, никой не беше си позволявал волности от какъвто и да било характер.

— Означава ли това, че ще ми разрешиш да си позволявам волности с твоята личност? Нали знаеш, че си голямо изкушение.

— Едно движение и ще те забода за стената — заплаши Кортни, но не вдигна поглед, защото Сет щеше да забележи въпросителното изражение в него. Тя забоде вилата в една купа сено и започна да бута количката към следващата преграда, но за части от секундата се озова в прегръдките на Сет.

Не предполагаше, че този огромен човек може да се движи толкова бързо. Беше го подценила.

— Радвам се, че ме предупреди. — Лицето му се приближи до нейното. — Дупките от вилата щяха да развалят ризата ми.

— Пусни ме — промърмори Кортни, но гласът й беше несигурен, а в очите й се четеше напрегнатост.

— Наистина ли искаш да те пусна?

Кортни имаше чувството, че това не е въпрос.

— Някой може да ни види.

— Не ми пука.

— Но на мен ми пука.

— Не е вярно. Никога не съм срещал човек, който по-малко от теб да се интересува от това какво ще си помислят хората, обаче ти се страхуваш от това, което Кортни Клонингер ще си помисли за теб.

— Не ставай смешен — опита се да се освободи Кортни, копнеейки с цялото си сърце, да каже нещо, което би го поставило на мястото му. Близостта му затрудняваше мисленето й. Никога не я бяха държали ръце като тези. Тя осъзна, че би позволила на много малко мъже да я прегръщат по този начин, но никой от тях не беше с размерите на Сет. В огромните му ръце се чувстваше съвсем мъничка и женствена, нещо, което не бе изпитвала никога преди. Въпреки това усещането страшно й хареса.

— От няколко дни се чудя какво би било чувството да те държа в ръцете си, ако наистина си толкова студена и непоколебима, на каквато се правиш.

— И какво е? — По дяволите, защо неговото мнение значеше толкова много за нея? Стомахът й се беше преобърнал, чувстваше се така, сякаш е на ръба между живота и смъртта.

— По-приятно е, отколкото си представях — отговори Сет. — Ти си топла и гъвкава. Много ми е хубаво, когато си в ръцете ми. Освен това изпитвам неконтролируемо желание да те целуна.

— Мисля, че не са много хората, способни да откажат на някой толкова голям, колкото си ти. — Кортни знаеше, че това, което каза, е изключително тъпо. Освен това можеше да бъде изтълкувано като разрешение да върши каквото си поиска.

— Ти го правеше, и то твърде дълго.

Той я целуна.

Само преди минути Кортни не би си и помислила, че Сет може да я целуне, дори и да бе го правила обаче, това пак нямаше да я подготви за изключителната тръпка, която премина през тялото й — от главата до петите и обратно. Бяха я целували и преди, но не по този начин. Мускулите на Кортни съвсем отказаха, принуждавайки я да се разтопи в ръцете му, макар мозъкът да й повтаряше, че тя не иска.

Устните му бяха уверени и настоятелни. Нямаше начин да се избегне атаката им, нито да се противостои на техния устрем. Кортни почувства ръцете на Сет върху раменете си, после те се спуснаха надолу, по гърба й, притиснаха я по-здраво към тялото му, отделиха я от земята и я вдигнаха към лицето му, за да се опие от поредната целувка.

Кортни знаеше, че трябва да се бори, да се опита да се отскубне от хватката му, но още по-силно бе желанието да остане в прегръдките на Сет. Коварният мъж продължи да я държи на нивото на лицето си, докато устните му се движеха от устата й към носа, а после към очите на Кортни. Никой никога не я бе целувал толкова нежно. Шокът от допира на тялото й с това на Сет възбуди всеки неин нерв и изведнъж тя почувства как нещо вътре в нея се разчупва.

Някак си, без да съзнава как точно, ръцете й се оказаха около врата на Сет и тя му върна целувката със страст, каквато само преди минути би се заклела, че не съществува.

— Чудех се вие двамата къде… — Беше гласът на Тед, а и самият той беше в конюшнята.

Кортни и Сет се отделиха един от друг, но не и очите им, тези на Кортни бяха широко отворени, дори втренчени.

— Извинете ме! — Още преди да го изрече, Тед беше се насочил обратно към вратата.

— Камионът тук ли е вече? — попита Сет и вдигна вилата си от земята.

— Спуска се по алеята. Аз затова…