Лей Грийнууд - Роуз

— Какво искаше да кажеш с тази лоша кръв? — попита тя веднага щом вратата се затвори.

— Не мога да имам деца.

— Не разбирам.

— Точно това, което чу. Не мога да имам деца.

Дали искаше да каже, че е физически неспособен да стане баща? Страхуваше ли се, че тя ще престане да го обича, ако е така?

— Обясни ми.

За миг си помисли, че той ще откаже. Това очевидно беше нещо, което не искаше да споделя с никого, дори със собствената си съпруга.

— В нашето семейство има лоша кръв и тя става все по-лоша с всяко поколение. Татко беше скапан баща и има седем скапани сина. Не мога да си позволя да имам деца, като знам какъв баща ще бъда и какви синове ще създам.

— Искаш да кажеш, че…

— Мислиш ли, че съзнателно ще те подложа на всичко онова, което изтърпя майка ми?

Отново призраците. Миналото оказваше много по-силно въздействие върху него, отколкото настоящето.

Джордж продължи да говори, но Роуз вече не го слушаше. Не беше необходимо. Тя не се боеше от призраци. Нито от опасенията му. Знаеше, че са неоснователни. Идваше й да се засмее на глас от облекчение.

Само че не го направи. Независимо колко смешни й се виждаха, за него те бяха истински. Не можеше да прозре какво увреждане са нанесли родителите му на него и братята му, нито да прецени поражението от раните. Не можеше и да измери страха му, че ще направи същото и със своите деца, особено ако те имаха такива трудни характери като братята му.

Макар че той виждаше всяко лошо качество на баща си у себе си, тя знаеше, че той ще бъде чудесен баща. Та нали го бе видяла как се отнася с братята си?

Тя щеше да му помогне да се държи така и с децата си.

Само че не можеше да промени всичко изведнъж. Трябваше да оправя нещата едно по едно.

— Значи разбираш, защо не можех да легна при теб тази нощ? — завърши Джордж.

Роуз сподави вълнението си. Трябваше да бъде напълно спокойна. Нямаше право да греши. Винаги съществуваше вероятността, че щом не бе дошъл в леглото при нея тази вечер, може би никога нямаше да дойде. Първо трябваше да премахне тази бариера. А призраците щеше да остави за друга вечер.

— Разбирам, че не ме обичаш… Не е необходимо да се чувстваш виновен. И без това никога не си го твърдял… Но още ли си сигурен, че искаше да се ожениш за мен?

Джордж скочи от стола си. Подпря се за миг на облегалката, докато възвърне равновесието си, но бързо стигна до Роуз. Седна до нея, взе ръцете й в своите и я погледна в очите.

— Повече от всичко, което някога съм искал през живота си. Опитах се да не се оженя за теб. Опитах се да не мисля за това, но не успях. Тъкмо затова се напих. Отлагах идването си тук, за да ти кажа, че искам да направя единственото, което не трябва.

— Ще бъдеш ли щастлив с мен, ако се съглася да нямаме деца?

— Но ти винаги си искала семейство.

— Отговори на въпроса ми.

Роуз бе взела решение. Знаеше, че ще има моменти, когато щеше горчиво да се разкайва за това решение, но от опит знаеше, че не може да има всичко. Имаше привързаността, верността и подкрепата на Джордж. Беше сигурна, че един ден ще има и обичта му. За нея беше готова на всякакви жертви.

Джордж бе смаян, когато осъзна, че нито веднъж през цялата вечер не му бе минавало през ума да остави Роуз. Не можеше да си представи как би живял без нея.

Чудеше се дали и баща му бе изпитвал същото чувство, когато бе срещнал и се бе оженил за младата и красива Аурелия Джулиет Гаскон. Спомняше си миговете, когато изглеждаха щастливи заедно.

Потръпна. И с него ли щеше да стане същото?

— Да.

Вече наистина го мислеше.

— Има още нещо, което искам да ми обещаеш — добави Роуз.

Той почувства студенината на железни окови, които се увиваха около него, сковаваха го, възпираха го и го обвързваха.

Решително потисна надигащото се у него мрачно предчувствие. Роуз го обичаше. Не би могла да очаква от него да направи нещо, което не бе във възможностите му. А той би сторил всичко, за да я направи щастлива.

— Обещай ми да ми кажеш, ако започнеш да усещаш, че бракът ни те задушава.

— А ти какво ще направиш?

— Ще те освободя. Искам да бъдеш с мен, защото ти е приятно да сме заедно, защото, дори и да си свободен да отидеш, където пожелаеш, ти ще предпочетеш да останеш с мен. Заради щастието и на двама ни ща се откажа от семейството.

— Няма да ти позволя да го направиш.

— Всички имаме право на избор, Джордж. Ти поиска да се ожениш за мен, макар да се страхуваше, че лошото у тебе ще надделее в един момент. Аз съм готова да поема риска да бъда щастлива без семейство. Това не е ли справедливо?