Лей Грийнууд - Роуз

За какво да се връща? Не може да отиде при нея и да не я люби. Не беше толкова силен.

На няколко пъти тази вечер беше на път да забрави за скрупулите си и да хукне към нея. Ако можеше да намери забрава в любовта й, може би нямаше да изпитва такива силни угризения. Ако можеше да задоволи физическите си потребности, които го караха да губи самообладание, може би с прояснен разсъдък щеше да потърси отговор на измъчващите го въпроси.

Но не можеше да го направи. Беше длъжник на Роуз и щеше да стои настрана, докато изцяло и честно не се отдадеше на нея и на брака им. Щеше да е жестоко от негова страна да вземе само тялото й и да отхвърли останалото. След всичко, което бе сторила за него и за семейството му, той й дължеше това, по дяволите.

— Казах й, че може да закъснея. Казах й да си легне.

А какво друго да й каже? Да чака мъжа си, който не знаеше дали щеше да може да се върне, и какво да направи, ако се върнеше? Да чака мъжа си, който знаеше, че не трябва да я докосва, но съзнаваше, че не може да устои на това?

Спомни си колко нощи бе сънувал Роуз, безбройните часове, през които бе мислил за нея, като си представяше как я прегръща и люби.

Само няколко целувки бяха достатъчни, за да го изкарат от равновесие. Но сега вече нямаше бариера, нито страх, че ще опетни доброто й име. Пред Бога и пред хората тя беше негова жена.

— Какво си направил?

— Нали ти казах. Няма да повтарям.

— Но защо?

— Не е твоя работа, по дяволите.

— Имаш право, не е моя работа, но това засяга Роуз и аз мисля, че тя заслужава да знае какво вършиш и защо го вършиш.

Джордж се опитваше да разсъждава. Трябваше да реши какво да прави преди мозъкът му изобщо да престане да работи.

— И Роуз не ти влиза в работата, по дяволите. Тя е моя жена.

— По нищо не личи.

Джордж се надигна да стане, но се спъна. Наложа се Соления да му помогне отново да седне на мястото си.

— Не знам какво те гнети — рече Соления, — но каквото и да е то, на твое място не бих допуснал да посрамвам съпругата си.

— Аз не посрамвам Роуз.

— А какво според теб си мислят всички тези хора, като те гледат пиян като смок? Мислят, че или с теб, или с Роуз нещо не е в ред. Няма никаква причина един мъж да прекарва първата си брачна нощ в кръчмата, особено когато се е оженил за жена като Роуз, която го чака в стаята.

— Не ме интересува какво мислят за мен.

— Знам, но мислех, че те интересува какво мислят за Роуз.

Джордж стана и огледа останалите мъже в пивницата. Бяха се събрали на различни групи, едни пиеха, други играеха хазарт, трети само разговаряха. Мнозина поглеждаха крадешком към него.

— Всяка жена ще знае какво е станало още на сутринта. Ако всички са като онази гаднярка Макклауд, животът на Роуз ще стане непоносим.

Джордж се опъна на стола си.

— Роуз вече няма да бяга от змейове — рече той, сякаш правеше официално изявление. — Аз ще се погрижа за това.

Роуз си бе облякла най-хубавата от новите нощници, но не се бе доближавала до леглото. Как можеше една младоженка да заспи през първата си брачна нощ, когато младоженецът не е до нея? Когато нямаше ни най-малка представа къде може да е той, нито пък кога или дали изобщо ще се върне.

Като изненада Джордж бе поръчал на хотелската управа да пренесат нещата им от двете стаи в най-хубавата ъглова стая в хотела. Имаха изглед към улица „Орех“ от два прозореца и към авеню „Конгрес“ от трети, маси с лампи, пълни с китова мас, тапицирани столове, две мивки и голямо легло с месингови табли. Хотелският персонал дори беше прибрал дрехите им в големите махагонови гардероби.

Но Роуз не мислеше за луксозната стая. Мислите й бяха изцяло погълнати от Джордж. Едва ли нещо лошо се бе случило с него, особено след като беше със Соления. Не, той бе излязъл нарочно. Но защо?

Нямаш представа и нищо няма да измислиш, ако будуваш цяла нощ. Най-разумно ще бъде да си легнеш, да се наспиш добре и да бъдеш готова да се справиш с всичко на сутринта.

Ами ако не се върнеше?

Не беше необходимо да се притеснява за това. Джордж щеше да се върне. Той имаше чувство за отговорност.

Но ако не й кажеше какво не е наред? Как щеше да го убеди да си признае? А трябваше. Бракът не е сполучлив, ако между съпрузите има тайни.

Нейният съпруг! Не можеше да свикне с тази мисъл. Беше омъжена. За Джордж. Беше негова съпруга. Женитбата им стана толкова ненадейно и неочаквано, че и беше трудно да повярва. Може би и той изпитваше същото.

Може би бе преценил погрешно чувствата си и сега удавяше тъгата си в алкохол. Може би се беше оженил за нея само за нейно добро и първата брачна нощ не го интересуваше. Може би я обичаше малко, но чувствата му бяха умерени.