Лей Грийнууд - Роуз

Тя с неудоволствие отбеляза, че макар и да се бе издигнала в очите на мъжете, това се дължеше по-скоро на Джордж, отколкото на самата нея.

Несправедливостта на всичко това толкова я ядоса, че реши да направи за жителите на Остин сватба, каквато никога нямаше да забравят. Или най-малкото булка, която никога нямаше да забравят. Щеше да изхарчи всичко, ако беше необходимо — парите, които бе спестила, за да се махне от Остин и парите, които Джордж й плати, — но щеше да бъде най-хубавата булка, която са виждали.

Роуз се насочи право към „Добис Емпориум“ — най-големия и скъп доставчик на дамски дрехи в Остин.

Досега се бе осмелявала само да стои пред витрината и да гледа изложените там облекла. Днес щеше да има удоволствието да разгледа всичко вътре. При това имаше намерение да огледа внимателно всяка дреха, преди да реши за какво точно да похарчи парите си. Това можеше да се окаже най-важното вложение в живота й. Не искаше да допуска грешка.

Влезе вътре, но й беше трудно да се съсредоточи. Рафтовете със стока като че ли бяха безкрайни. Имаше всичко — от обувки, палта, рокли и красиво бельо до най-различни накити. Елегантни неща, като лъскави обувки, надиплени пера и изкуствени цветя, фантасмагорични предмети, като изкуствена клонка със синя птица в гнездото. Тази измишльотина явно бе предназначена за шапка. Роуз реши, че такова украшение би стояло по-добре на по-едра жена от нея.

Повече от час тя се разхожда напред-назад по пътеките между рафтовете, като внимателно оглеждате всичко. Пипаше платовете, за да прецени колко тежат и дали са стегнати, обръщаше всяка дреха наопаки, за да види дали е добре скроена и ушита, съдеше за стойността на различните облекла, които привличаха погледа й, и си повтаряше наум броя и цената на нещата, от които се нуждаеше.

Роуз се наслаждаваше на приятната мисъл, че има петдесет и четири долара, които можеше да похарчи, за каквото си пожелае. Вторачените погледи и шушуканията на другите жени в магазина не я засягаха. Възможността да си купи точно онова, което иска, беше прекалено приятно удоволствие, за да го развали, като обръща внимание на критичните и любопитни погледи.

Намираше се в собствения си свят.

Искаше й се да обсъди покупките с някоя друга жена, например с мисис Доби, собственичката на магазина, но по стиснатите й устни и смръщеното чело личеше, че успехът на Роуз й е неприятен. Подобно на повечето жени от града, тя вероятно си мислеше, че такива като Роуз не бива да се смесват с по-издигнатите от тях.

В края на краищата за момиче като Роуз имаше само един начин да върже порядъчен мъж като Джордж Рандолф. А и какво друго можеше да се очаква? Дори и най-големият тъпанар би казал, че тя е направила всичко възможно да се вкопчи в него, докато са били сами. Пък и защо не? Той си имаше собствено ранчо и злато, което нямаше нищо против да похарчи за тази уличница.

Именно такива мисли четеше Роуз по лицето на мисис Доби. Присвитите й устни не проронваха нито дума.

Роуз избра мека памучна дамска риза, украсена с розова панделка, още две като нея, гарнирани със синьо и зелено, чифт лъскави черни обувки с копчета и високи токове, официална рокля, шапка с широка права периферия, по краищата с тюл, и две нощници — най-красивите в целия магазин. Избра си и чифт изящни бели пантофки, метър жълта панделка и две букетчета изкуствени цветя.

Занесе покупките си на касата.

Мисис Доби се намръщи още повече, когато Роуз сложи нещата на щанда. Така стисна устни, сякаш беше налапала лимон.

— Харчиш парите на човека още преди да се оженил за тебе — отбеляза тя. — Ами ако се откаже?

— Това са мои пари — рече тихо и с достойнство Роуз. — Ако се откаже, купила съм си само неща, които са ми необходими.

— Тези нощнички няма да ти трябват — продължи мисис Доби, а в очите й проблесна злоба. — Свестните момичета не се разхождат с такива дрешки, дори и след като се омъжат.

— Нямам намерение да се разхождам с тях.

— Мислиш, че по този начин ще ти бъде верен ли?

Роуз се бе опитвала да запази добрия си тон. Опитвала се беше непрекъснато да си напомня, че е възпитана да се държи като дама. Опитвала се беше да не забравя предупреждението на баща си да не изпада до равнището на другите хора. Но сега й се прииска да го направи. Искаше да ги накара да вкусят от онова, което и бяха причинявали през всичките тези години.

— Дамите в Остин са ми доказали, че не е необходимо съпрузите им да са им верни — отговори тя.