Лей Грийнууд - Роуз

— Искам да те прегръщам и целувам не само защото ми е изключително приятно. Искам те в обятията си заради всички онези дребни неща, които правиш, за да ми доставиш удоволствие; защото много пъти оставяш работата си, за да обърнеш внимание на Зак; защото макар и уморена, не спираш да вършиш нещо за нас.

— Продължавай.

Той нежно я притегли към себе си.

— Скоро разбрах, че не съм щастлив и спокоен, когато не си близо до мен. Когато съм далеч от ранчото.

— Все се питам какво ли правиш. У дома непрекъснато се улавям, че те търся с поглед. Предстои ли да взема някакво решение, чудя се какво би било твоето мнение. До такава степен си обсебила ума и мислите ми, че не мога да си представя как съм живял без теб.

Той я притегли още по-близо до себе си. Не се допираха, но Роуз усещаше топлината на тялото му.

— Ядосвах се, ревнувах, когато Монти започна да флиртува с теб. Мисълта, че някой друг те харесва, ме покруси. Още по-зле се чувствах, когато си помислех, че и ти може да го харесваш. Тогава разбрах, че искам да харесваш само мен. Казах си, че не е честно да ти се признавам в любов, след като нямам какво да ти предложа. Но онзи ден при потока забравих за справедливостта. Искам само да те целувам, да знам, че поне малко ме харесваш.

Роуз усети през роклята, че телата им се допират. Гърдите й станаха много по-мъчително чувствителни отколкото ръката й.

— Винаги си го знаел — рече тя.

— Не беше достатъчно, след като нито един от двама ни не говореше за това.

— Още в началото ми заяви, че не искаш жена и семейство. Защо да говоря за нещо, което никога няма да имам?

Джордж сложи двете си ръце на раменете й. Роуз инстинктивно се наклони към него.

— Поради същата причина, заради която исках да те държа в обятията си и да те целувам. Защото не можех да се сдържам. Какво имаше предвид преди минута, когато каза: „Това иска да чуе всяка жена от мъжа, когото…?“

Роуз направи опит да се отдръпне, но той не я пускаше.

— Не е справедливо…

— Нищо не е справедливо. Искаше да чуеш истината от мен. Сега аз искам да я чуя от теб.

Тя се изкушаваше да го излъже. Защо да разкрива душата си пред мъж, който няма душа? Е, да, призна, че я харесва, че тя го привлича, че характерът й му допада, но това не бяха силни чувства, способни да възпламенят страст, която да трае цял живот. Не бяха достатъчни, за да изгради живота си върху тях. Не бяха достатъчно стабилни, за да я предпазят от омразата на Джеф.

И все пак имаше нещо. Нещо, което бе подхранвало чувствата й към него през всички тези седмици. Нещо, което бе задълбочило чувствата й и ги бе превърнало в обич. Знаеше ли какво е то? Би ли му казала, ако знаеше?

Тя отново се наведе към него. Щеше да е по-лесно да му го каже, ако не го гледаше в очите.

— Мисля, че никога няма да забравя онази сутрин, когато влезе в ресторанта. Накара ме да се почувствам като истински човек, а не само келнерка, която приема поръчки и сервира храна.

Той леко я притисна към себе си и това я насърчи да продължи.

— Знам, че дойдох тук с прекалено големи очаквания. Знаех го от самото начало. Все си повтарях да си гледам работата и да не давам воля на чувствата си. Но не можах. Невъзможно е човек да е около братята ти и да не чувства нищо. Все едно, че живееш във вихрушка. Но вихрушка, която никога не се изпуска от контрол, защото ти беше в центъра. Държеше хлабаво Монти. Бдеше над Зак. За миг не забрави, че Джеф е страдал повече от теб. Разбираше дори Хен и Тейлър. И макар че Мадисън го няма, ти никога не забрави, че той също е част от семейството. Заряза кариерата си заради семейството си. С нищо не показа, че това ти е неприятно. Ти си олицетворение на учтивостта и разума, но самият ти не го съзнаваш.

Тя го погледна, като очакваше, че се е намръщил. Нежният му, изпълнен с желание поглед едва не я накара да замълчи. Погледът му й вдъхна смелост да му каже единственото, което би се заклела, че не знаеше.

— Винаги си ме закрилял. Дори и когато те вбесявах, ти беше справедлив. Издаваше заповедите си с чувство за хумор и загриженост. Беше най-прекрасният мъж, когото някога съм срещала. И аз се влюбих в теб.

Джордж реагира така, сякаш го бяха смушкали ненадейно с остена.

— Влюби се в мен?

Роуз би се отскубнала от прегръдките му, ако можеше, но той я държеше здраво. Как може да е толкова чувствителен спрямо братята си, а да не е забелязал, че тя го обича? Не й беше необходимо по-голямо доказателство от това, че той няма никакви чувства към нея?